Основа [bg]

— Мислиш, че го е заслужавал?

Една садистична част от мен искаше да кажа „да“, защото на моменти наистина го мислех.

— Не знам. Но съм сигурен, че е влязъл в стаята с намерението да те предизвика да се биеш с него. И ти си го направила. Знам, че не си искала да убиеш нито него, нито когото и да било друг, но просто се е случило. Не си лош човек. Не си чудовище.

Веждите й се вдигнаха и тя разтвори устни.

— Не си като Блейк. Не смей да го казваш. Никога не би била като него. Ти си добър човек, котенце. Ти изваждаш най-доброто у хората… дори у мен. — Сръчках я с ръка и тя се ухили. — Дори само за това заслужаваш да ти дадат Нобелова награда за мир.

Тя се усмихна ласкаво и се надигна на колене. Прегърна ме през раменете, наведе се и ме дари с най-нежната целувка. Щях да запазя този спомен завинаги.

— Защо го правиш?

Обгърнах талията й.

— В знак на благодарност — каза тя и отпусна чело върху моето. — Повечето момчета сигурно биха избягали посред нощ, за да са далеч от истеричка като мен.

— Аз не съм като повечето момчета. — Притеглих я и тя седна в скута ми. — Не си ли го разбрала?

Погали ме.

— Понякога съм малко бавна.

Засмях се и тя се усмихна в отговор.

— Добре, че не те харесвам заради ума ти.

Тя зяпна и ме удари по ръката.

— Това е гадно!

— Моля? — размърдах вежди в недоумение. — Просто съм честен.

— Млъкни.

Тя потърка устни в моите.

Захапах долната й устна и свежа руменина плъзна по лицето й.

— Знаеш колко обичам да си играеш с устните ми — казах аз.

— Напълно си полудял.

Притиснах я силно.

— Ще ти кажа нещо изтъркано. Приготви се.

Тя погали нежно лицето ми.

— Давай.

— Луд съм по теб!

Тя избухна в смях.

— Боже мили, това е изтъркано!

— Предупредих те. — Улових брадичката й и поднесох устните й към своите. — Обичам смеха ти. Това изтъркано ли е?

— Не. — Тя ме целуна. — Въобще не.

— Добре. — Плъзнах ръце нагоре и почти докоснах гърдите й. — Защото имам…

През вените ми премина странно усещане и се разпростря из цялото ми тяло.

Кити замръзна и си пое въздух.

— Какво има?

Хванах бедрата й и я сложих на леглото до мен.

Грабнах пистолета от масата и й го подадох. Тя го пое изумена.

— Тук има луксианец — промълвих.