Меч в бурята [bg]

— Ще бъде изпълнено, господин генерал.

Барус се отдалечи и останалите двама младежи си отдъхнаха. Явно разчитаха, че две жертви са достатъчни Джасарай да се успокои. Той им позволи да тънат в блажена заблуда още малко, докато оглеждаше отново работата по рова и вала. Местният съгледвач, когото бе зърнал, влезе в укреплението с пострадалия си кон. Джасарай се взря в него и забеляза съвършеното му чувство за равновесие. След това видя и странните разноцветни очи — зелено и кафяво. На красивото лице имаше назъбен белег отляво.

— Говориш ли тургонски? — попита генералът.

— Не много добре — отговори съгледвачът.

— Какво се случи с коня ти?

— Стъпи в заешка дупка. Имаше късмет, че не си счупи крака.

Джасарай се обърна рязко към двамата младши офицери зад гърба му.

— Колко широк трябва да бъде ровът?

— Осем крачки — отвърнаха те в един глас.

— И дълбок три крачки — добави единият, а вторият го опари с поглед заради престараването.

Джасарай се ухили на смущението им. Връщаше си доброто настроение.

— Кой е най-скъпоценният и незаменим ресурс на пълководеца?

Те се сковаха, докато умовете им търсеха трескаво отговора. Джасарай не пропусна усмивката на съгледвача и го попита сопнато:

— Смяташ затруднението им за забавно ли?

— Не. Но на ваше място бих се разтревожил от тяхното невежество.

Младият боец дръпна поводите на коня и щеше да го отведе, но Джасарай го спря.

— Може би ти ще отговориш на въпроса вместо тях?

— Времето — натърти младежът. — Дано да ви цитирам точно, генерале: „Можете да замените хора и коне, мечове и стрели. Изгубеното време — никога.“

— Чел си моите трудове? — каза Джасарай безизразно, дори уж с досада, но погледът му не се отделяше от този племенен воин.

— Не, генерале, аз не мога да чета. Имах приятел, който ми разказваше за написаното от вас. Моля да ме извините, трябва да се погрижа за коня си.

Джасарай го остави да се отдалечи и погледна офицерите си.

— Научете кой е той и му предайте да се яви в палатката ми довечера след съвещанието с командирите.

— Господин генерал, аз мога да ви кажа кой е той — изпъчи се първият от младежите. — Името му е Конавар, а Валанус го наел на служба при нас. Не е от племената остро или гат, а от племе отвъд морето. Говори се, че е спасил живота на Валанус в Гориаса.

— И се е заклел да убие Карак — добави вторият, който не искаше да бъде засенчен. — Той е боецът, който си пробил път през земите на пердиите, след като те убили негов приятел — търговеца Бануин.

— Към кое племе принадлежи?

— Доколкото знам, е от риганте — отговори първият. — Все още ли желаете да се яви при вас, господин генерал?

— Казах ли нещо друго?

Джасарай продължи огледа на вала. Слънцето клонеше към западните хълмове, а откъм морето се трупаха буреносни облаци.