Обречена на теб [bg]

— Нещо те тревожи.

Тревожеше го цяла вечер, но нямах представа какво е.

Допря нос до извивката на ухото ми и прошепна:

— Има ли нещо, което не си ми казала?

Отдръпнах се намръщена и го погледнах внимателно.

— Какво например?

— Каквото и да е. — Пое си дълбоко въздух. — Имаш ли някакви тайни?

Осмислих въпроса му и стомахът ми се сви.

— Подаръкът за рождения ти ден. Но няма да ти кажа какъв е.

На устните му трепна плаха усмивка.

— Както и ти — продължих, очарована от изражението му. — Всички частици от теб, които само аз познавам. Ти си тайна, която ще пазя до последния си дъх.

Наведе глава и за момент косата скри лицето му.

— Ангелчето ми.

— Случило ли се е нещо, Гидиън?

Известно време мълча. Погледна ме.

— Щеше ли да ми кажеш, ако човек, когото познаваш; човек, който ти е много близък,

прави нещо незаконно?

Стомахът ми се стегна на възел.

— Какво си чул? Да ни би някой клюкарски блог да разпространява лъжи?

— Отговори на въпроса ми, Ева — настоя Гидиън напрегнато. Никой не прави нищо незаконно!

— Не те попитах това — каза търпеливо, но твърдо. Припомних си въпроса му.

— Да, щях да ти кажа. Разбира се. Казвам ти всичко.

Отпусна се. Вдигна ръка и докосна лицето ми.

— Можеш да ми довериш всичко, ангелчето ми. Без значение какво е.

— Така и правя — отвърнах и го стиснах за китката. — Не мога да разбера защо говориш така.

— Не искам между нас да има тайни.

Погледнах го.

— Ти си този, който крие тайни. Не ми казваше нищо преди.

— Но в момента работя над това.

— Знам. Затова сега всичко между нас е толкова хубаво. Усмивката се върна на устните му.

— Така е, нали?

— Абсолютно. — Целунах усмихнатите му устни. Повече никакво бягане и никакво криене.

Гидиън ме хвана по-здраво, стана и ме вдигна.

— Какво правиш? — попитах и се притиснах до топлото му тяло.

Запъти се обратно към спалнята.

— Отиваме да ме измориш.

— Леле!

Следващата сутрин мина като предишната — Гидиън стана в обичайния си час, а аз се излежавах гола в леглото като ленивец.

Извърна очи от огледалото и погледна към мен, докато завързваше вратовръзката си в дрешника.

— Какви са плановете ти за днес?

Прозях се и притиснах възглавницата по-плътно до себе си.

— Ще поспя още малко, след като излезеш. Само за около час. Блеър Аш ще се отбие към десет.

— Така ли? — възкликна и ме погледна отново в огледалото. — Защо?

— Ще променя някои неща тук. Ще превърнем стаята за гости в кабинет и ще сложим падащо легло. По този начин хем ще разполагаме с гостна, хем и аз ще имам място, където да работя.

Гидиън приглади вратовръзката си, зае се да закопчава жилетката си и дойде в спалнята.

— Не сме го обсъждали.

— Така е. — Преместих нарочно крака си, така че чаршафът да се плъзне от него. — Не исках да спорим по въпроса.