Третата порта [bg]

— Никога не съм виждала нещо подобно — отговори Ромеро.

— Какво ще кажеш за печатите?

— Царски печати. Подобни на другите, които видяхме, само че много по-големи и по-богато украсени. Серехи с отгласи от проклятието, вплетени в примитивните символи на фараоновото име.

„Контролни печати“, помисли си Лоугън.

— Изображението на това помещение, получено от проникващия в земята радар беше ненормално — обяви Стоун. — Според уредите вътре сякаш няма нищо, а това не може да е вярно. — Той остана за миг вперил поглед в стената и унесен в мисли. Скоро се съвзе обаче. — Итън, започвай — каза, обръщайки се към доктор Ръш.

Групата чакаше в мълчание, докато лекарят пробиваше дупка в златото и в стената под него, за да вземе проби. Гледаше го как вкарва уредите, как провери въздуха зад стената и го обяви за безопасен. След това Стоун лично се приближи към печатите. Ромеро стоеше до него с кутия за улики, докато той внимателно срязваше горния некрополен печат и след това долния, по-натруфен царски печат. Докато внимателно ги откъртваше от златното покритие, се чу силно щракване, последвано от звук, наподобяващ стенание, смесено със стържене, и за изненада на Лоугън цялата стена се наклони навътре около шейсет сантиметра, като врата на панти. Групата отстъпи назад като един, зяпвайки едновременно от удивление. Тъй като нищо не последва накланянето на стената, Стоун отново се приближи — вече много по-предпазливо — и светна с фенерчето в мрака зад нея.

След малко се обърна към общите работници.

— Укрепете входа — нареди им той. — След това ще влезем.