Третата порта [bg]

44.

В два през нощта Станцията беше потънала в неспокоен сън под светлината на подпухналата жълта луна. Неколцина техници работеха в командния център, правейки последни приготовления за сутрешната мисия да се счупят последните печати и да се мине през Третата порта; при отвора на Търбуха имаше постове, също така пред въздушния шлюз и комуникационния център. Иначе всички останали секции бяха потънали в тишина.

Самотна фигура крачеше по пустите коридори в Червеното крило. Облечена в бяла лабораторна престилка, тя приличаше много на останалите учени, които през деня населяваха лабораториите. Само движенията ѝ бяха различни: предпазливи, почти недоловими; колебаеше се на всяка пресечка и тръгваше едва когато се убедеше, че е напълно сама.

Спря пред главния вход на археологическата лаборатория. Беше заключено, но фигурата много преди това се беше сдобила с шперц и с тихи ловки пръсти отключи вратата. Отново хвърли поглед надолу по коридора, застина за миг, за да се ослуша, след това се вмъкна вътре и тихо затвори зад гърба си.

Без да пали лампата, се запромъква през помещението, пълно с лабораторни маси, шкафове за артефакти, оборудване за консервация и реставрация, докато не стигна при хранилището в дъното на помещението. Фигурата отвори тежката врата и влезе. Едва сега светна малко фенерче. Лъчът се заплъзга по пода и стените на тясното помещение, за да спре накрая върху стената, пред която беше изправен шкаф с няколко големи камери, подобни на хладилниците в болничните морги.

Сега фигурата закрачи по-бързо, стигна до шкафа, плъзна ръка надолу по камерите, спря се на една от тях и я дръпна да се отвори колкото може по-тихо. Миризмите в стаята — на прах и химикали, и примесени с леката воня на гнилоч от тресавището отвън, се смесиха с друга миризма: вонята на смърт.

Вътре в камерата лежеше мумията на фараон Нармер.

Фигурата изтегли носилката до края и плъзна лъча на фенерчето по фараоновия труп. Беше необикновено добре запазен въпреки петте хиляди години, прекарани в гробницата. Забележителен беше и начинът, по който мумията беше увита, както и фактът, че изобщо беше увита. Подобна мумия нямаше да бъде видяна може би чак до епохата на Новото царство — хиляда и петстотин години по-късно. Удивително колко много неща са били забравени и научени отново — повече от хиляда години след смъртта на Нармер. Дали причината беше в усилията на фараона да заблуди всички чрез изграждане на фалшива гробница, а в действителност беше наредил да бъде погребан на толкова голямо разстояние от родната му земя?