![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
Ейнджьл ми каза, че работи по откриването на още свърталища на Колекционера, но засега остава с празни ръце. Може би вече бяхме разбили всичките и той живееше вече в хотел под земята, както героят от една книга, която бях чел като малък. Там човекът се бе опитал да убие някого, май беше Хитлер, и не беше успял. Подгонен на свой ред, той буквално се бе скрил под земята, като си бе изкопал пещера, и чакаше преследвачите му да покажат лицата си. „Единака“, така се казваше книгата.
Бяха направили филм по нея, с Питър О'Тул. Докато мислех за книгата и за филма, си спомних онези дупки в земята около Проспъръс. Нещо ги бе издълбало, но какво?
- Още ли си там? - обади се Ейнджъл.
- Да, извинявай. За момент мислите ми бяха другаде.
- Е, твоите стотинки вървят.
- Издаваш възрастта си, като ми напомняш за времето, когато човек можеше да говори по телефона за стотинки. Кажи, за какво си говорехте тогава с господин Едисън?
- Майната ти. Майната му и на Томас Едисън.
- Колекционера все още е някъде там. Той може да понесе някои лишения, но адвокатът не може. Някъде има вписване за покупка на къща, която още не сме открили.
- Ще продължавам да търся. А ти? Кого тормозиш напоследък?
Казах му за Джуд, за Ани, за Проспъръс и дори за Роналд Стрейдиър.
- Последния път, когато говорихме, разнасяше съдебни призовки - каза Ейнджъл. - Знаех си, че няма да е задълго.
- Как е Луис?
- Скучае. Надявам се да извърши някое престъпление, трябва му нещо, което да го изкара от апартамента.
- Кажи му да гледа филми. Чувал ли си за „Единака“?
- Порно ли е?
- Не.
- Звучи като гей порно.
- Защо бих гледал гей порно?
- Не знам. Може да мислиш да минеш в другия отбор.
- Дори не съм много наясно ти как си се озовал там. Със сигурност не си бил съблазнен.
- Още веднъж майната ти, на теб и на твоя отбор.
- Кажи на Луис да иде да потърси „Единака“. Мисля, че ще му хареса.
- Добре. - Гласът му стана малко по-тих, когато се извърна от телефона. - Ей, Луис, Паркър казва, че е добре да излезеш и да потърсиш някакъв единак.
Долових неясен отговор.
- Той казва, че е твърде стар.
- „Единака“, с Питър О'Тул.
- Тул30? - Така ли се казва оня? Ей, това трябва да е порно...
Натиснах бутона за изключване. Дори „натиснах“ звучеше леко вулгарно след разговора, който проведох. Направих си кафе и излязох навън да го пия, докато гледам как луната огрява тресавищата. По лицето ѝ преминаваха облаци, променяха светлината, хвърляха бягащи сенки. Ослушвах се. Понякога ми се искаше те да дойдат, дъщерята, която бях загубил, и жената, която вървеше до нея, но тази нощ не почувствах присъствието им. Може би така бе по-добре. Когато идваха, се проливаше кръв.
Но накрая щяха да се върнат. Те винаги се връщаха.
34
Морланд каза на съветниците, че знае за детектива. Разказа им неговата история, как са загинали жена му и дъщеря му преди много години. Запозна ги с някои от случаите, по които е работил, онези, които бяха станали обществено достояние, но ги информира и за многобройните други разследвания, тайните разследвания, за които се носеха слухове. Линията, която следваше, бе деликатна: искаше те да разберат каква заплаха представлява за тях детективът, но не и да бъдат толкова разтревожени, че да действат прибързано. Сигурен бе, че Хейли вече знае повечето от онова, което имаше да им каже. Представлението му бе адресирано към останалите членове на съвета, както и към Уорънър.
- Казваш, че вече си е имал вземане-даване с Вярващите, така ли? - обади се Соулби.
Другите замърмориха неодобрително. Общинският съвет съществуваше в Мейн по-отдавна от сектата, известна като „Вярващите“, и се отнасяше към нея със смесица от безпокойство и антипатия. Това, че те търсеха свои събратя, други паднали ангели като тях, изобщо не интересуваше Проспъръс. От друга страна, градът не желаеше и да привлича вниманието на други като Вярващите или на онези, в чиято сянка действаха те. Вярващите бяха само част от по-голямо съзаклятие, което постепенно завладяваше Мейн. Съветът не желаеше да участва в това, въпреки че неофициалните канали за комуникация с някои заинтересувани личности се държаха отворени от Томас Соулби, който поддържаше членството си в различни клубове в Бостън и се движеше свободно в тези среди.
30
Tool (англ.) - инструмент. - Бел. прев.