Вълкът през зимата [bg]

- Е, как я караш? - попитах.

- Престанах да пия - отвърна той.

- Нима?

Доколкото помнех, Роналд и преди не беше голям пияница, но пиеше редовно, въпреки че повечето време се придържаше към бирата.

- Да. И престанах да пуша трева.

Това вече бе истинска новина.

- И да продаваш ли си престанал?

- Имам достатъчно пари в банката. Не ми е нужно да се занимавам с дилърство.

- Не си паднал от кон по пътя за Дамаск, нали29?

- Не, бе, аз не обичам конете. Ти ми говориш за индианците от равнините. Трябва да прочетеш някоя книга, да се образоваш.

Роналд каза всичко това с абсолютно безизразна физиономия. Общо взето, бе трудно да разбереш кога говори сериозно и кога се шегува - докато не започнеше да те блъска с юмруци в корема.

- Чух, че известно време си бил извън града. И ми се струва, че се досещам какво си правил. Работил си над себе си.

- И мислих.

- Ще възразиш ли, ако попитам за какво?

- За живота. Философски глупости. Ти не би го разбрал, защото си бял.

- Вижда се, че те бива за тези неща, дори един бял не може да не го забележи.

- Реших, че не е редно да пия, да пуша и да продавам дрога, докато работя с хора, за които това може да представлява изкушение. Ако искам да им помогна да станат порядъчни и да се изчистят, трябва самият аз да съм порядъчен и чист, разбираш ли?

- Напълно.

- Обаче продължих да следя вестниците. В тях нямаше нищо за теб. Изглежда, че от месеци не си гръмвал никого. Да не си се пенсионирал?

- Както е тръгнало, може и да наруша клетвата да не докосвам оръжие. Само да провериш дали държа на думата си ли си дошъл, или има нещо, с което мога да ти помогна?

- Чух, че си обикалял приютите за бездомници и си задавал въпроси - каза Роналд.

Покрай работата си с ветераните Роналд често можеше да бъде намерен в приютите. Опитваше се да установява контакти с мъже и жени, които се чувстват изоставени от страната си след края на времето, когато са носили униформа. Понякога някои от тях дори отиваха да живеят при него. Въпреки студеното си държане Роналд Стрейдиър, изглежда, имаше неизчерпаеми способности за емпатия.

- Така е.

- Ветерани ли?

В миналото Роналд ми беше помагал по случаи, засягащи войниците или армията. Това бе неговата сфера на действие и той се чувстваше длъжен да я пази.

- Не съвсем, или по-точно само косвено. Ти познаваше Джуд, нали?

- Да. Той беше добър човек. Обличаше се странно, но помагаше. Чух, че бил умрял. Самоубийство.