Среднощна алея [bg]

Клеър цялата трепереше, пресъхналата й уста беше пълна с горчилка. Миърнин беше прав — страничните ефекти от взимането на кристалите не бяха приятни.

— Капитан Очевиден, предполагам — каза тя на глас и той се засмя.

Имаше хубави бели зъби. Човешки, не вампирски.

— Каква си ми умница! Виждам, че славата ти е напълно заслужена — той потупа златната й гривна с пръст. — Не са много дишащите, които са виждали Основателя, още по-малко са онези, които тя е взела под крилото си. Последният преди теб беше Сам Глас. Знаеше ли го? Това е неговата гривна. Е, сигурно е трябвало да я стеснят малко.

Клеър се размърда в стола, ала въжетата бяха твърде стегнати.

— Какво искате от мен?

— Ти си нашата маша — отвърна полицай Фентън. — Вампирите явно те харесват.

— Не всички — каза Клеър. Ако някой помолеше Оливър да й се притече на помощ, той най-вероятно нямаше да си помръдне и малкия пръст. — А ако си мислите, че Амели ще се пожертва заради мен, значи не сте наред.

Та Амели собственоръчно бе подписала смъртната й присъда, изпращайки я при Миърнин с ясното съзнание, че той ще я изяде. Това, че той не го бе сторил, си беше чист късмет.

— Всъщност не мисля, че някой от тях го е грижа…

— Напротив — каза Капитан Очевиден. — Майкъл Глас го е грижа. А ние точно него искаме. Тя го знае, разбира се. Направи всичко по силите си да го държи далеч от нас.

При тези думи той отвори телефона си и натисна един бутон за бързо избиране.

— Кажи му къде си — нареди той и й тикна телефона.

Клеър го изгледа свирепо.

— Няма! — отсече тя и стисна устни, когато от слушалката се разнесе гласът на Майкъл.

Не бива да говоря. Не бива да издавам нито звук.

В този миг вратата в дъното се отвори и в бараката пристъпи още някой. Някой кльощав и мръсен, облечен в черно кожено яке със скъсан джоб. Някой с налудничави очи и рана от ухапване на врата.

Джейсън.

Той взе телефона от ръката на Капитан Очевиден.

— Здрасти, Майки, Джейсън е. Затваряй си устата и слушай. Клеър е при мен и тъкмо си мисля за всички неща, които мога да направя с нея, докато те чакам да дойдеш. Май ще е най-добре да побързаш.

— Не! — възкликна Клеър, без да се замисли, после осъзна, че това бе грешка — току–що бе потвърдила, че е в плен, и сега Майкъл нямаше друг избор, освен да дойде. — Майкъл, недей!

От другата страна Майкъл казваше нещо, ала тя не можеше да разбере какво.

Джейсън долепи телефона до ухото си и се заслуша.

— Да, точно така. Имаш половин час да се появиш, в противен случай ще ти я върна на парченца. А, и още нещо — това не е клопка, а бизнес предложение. Ела сам и двамата ще си тръгнете заедно, здрави и невредими.

Пауза.

— Къде? Я стига, човече! Много добре знаеш къде. Капитана чака.

И той затвори телефона, подхвърли го във въздуха и го улови. Очите му не слизаха от лицето на Клеър, по устните му играеше усмивка.

Майкъл нямаше да го направи. Не можеше да бъде толкова глупав, нали? Само че Шейн лежеше в болницата, а той нямаше кого другиго да помоли за помощ, освен останалите вампири, които не биха си мръднали пръста, за да я спасят. Клеър не бе сигурна, че дори Амели я бе грижа, освен ако не държеше Миърнин да закуси с нея.

Вратата отново се отвори и Капитан Очевиден и Джейсън се обърнаха.

Инспектор Травис Лоу пристъпи в бараката и затвори вратата зад гърба си. За миг Клеър усети как я заливат вълни на радост и облекчение, ала те бързо се стопиха. Лоу изобщо не изглеждаше учуден да завари Джейсън и Капитана вътре, не реагира и когато забеляза Клеър, освен дето придоби раздразнен вид.

О, боже!

Той беше един от тях. Които и да бяха те.

— Не можахте ли да оплескате всичко още повече? — сърдито попита той. — Казах ви, че Глас не е важен. Нямаше нужда да го правите.

— Глас е най-младият. Той е символ, човече — отвърна Капитан Очевиден. — Освен това беше един от нас. Той е предател.

Един от нас? Да не искаше да каже, че… не, невъзможно бе да е това! Не можеше да има предвид, че Майкъл познава тези хора, че е бил част от тази гнусна малка конспирация… ала Джейсън се бе държал така, сякаш Майкъл отлично знае къде се намират.

Сестра Фентън уби всяка надежда, че може и да не е така, като каза:

— Вече го обсъдихме. Майкъл знае твърде много. Ако реши да се разприказва, с нас е свършено. Не можем да поемем този риск. Вече не — при тези думи тя хвърли мрачен поглед на мъжа си. — Ако не беше оплескал всичко…

— Не съм виновен аз! Вампирска кола, която излиза от вампирска къща. Откъде да знам, че не е той!