Пророчеството [bg]

За момент му се стори, че вижда пролука между стволовете на дърветата, и като че ли и този път щеше да се измъкне.

Когато забеляза дебелия дънер на повалено дърво точно пред себе си, бе твърде късно да предприеме каквото и да било.

Крайслерът се движеше с остатъчна скорост около 80 километра в час, когато се заби в дънера. Тялото на Бен полетя като изстреляно от катапулт и се спря във въздушната възглавница. Задницата на колата се повдигна нагоре, двигателят ревеше, колелата се въртяха бясно във въздуха. Тежкият автомобил застина за миг върху предницата, после падна напред и се захлупи на покрив.

От удара Бен за миг загуби съзнание. Когато се съвзе, ушите му пищяха, в устата си усети вкус на кръв. Беше надолу с главата, заклещен между волана и седалката, докато смачканият покрив на колата притискаше болезнено рамото му.

Чу се шум от бягащи крака и пукот на съчки, после вик: „Ето го, там долу!“. Бен се оттласна с крака от арматурното табло на колата, извъртя се и като по чудо изпълзя навън през деформираната рамка на прозореца. После се пресегна и грабна брезентовата си чанта и празния револвер. Дори незаредено оръжие беше за предпочитане пред голи ръце.

Озова се в непрогледен гъсталак, отвсякъде заобиколен от преплетени клони; шипове, остри като бодлива тел, се забиваха в лицето и деряха ръцете му, докато се опитваше да се измъкне. Накрая успя да се откопчи, изправи се, останал без дъх, и се огледа. Сърцето му биеше като чук в гърдите, докато напрягаше мозъка си, зашеметен от удара. Във всички посоки се виждаха само дънери и храсти, но иззад плътната зелена завеса се чуваха човешки гласове. Той метна чантата през рамо и хукна в обратната посока, като се провираше през тесните пролуки между стволовете на дърветата.

Отметна един нисък клон и насреща му се появи агент с насочен пистолет. Без да се спира, Бен приклекна на един крак и се плъзна по рохкавата пръст, изпънал другия си крак право напред. Токът на обувката му улучи агента в коляното и го събори по гръб. Деветмилиметровият пистолет в ръцете му гръмна във въздуха. В следващия миг Бен се хвърли върху него и го удари по главата с дръжката на празния револвер. Тялото на агента се отпусна безжизнено, но ръцете му още стискаха оръжието. Бен захвърли ловния револвер в храстите и изтръгна пистолета от ръцете на мъжа. Провери пълнителя — беше зареден. Допирът на грозната ръбеста стомана в дланта му беше странно успокояващ.

Ала изстрелът бе привлякъл останалите. Бен отново чу гласове, пукот на съчки и шумолене, както и множество стъпки, които се приближаваха към него.

Той побягна. Сухата червена пръст под краката му се превърна в кал и ето че нагази в някакъв ручей. Прекоси го, скачайки от камък на камък, и се покатери по отсрещния бряг, като загребваше с пръсти рохкавата земя.