Червена мъгла [bg]

22

Усещам присъствието на Марино. Той застава до мен и се вторачва в писмото, което държа с лилавата си гумена ръкавица, опитвайки се да го прочете. Срещам погледа му и едва поклащам глава.

— Какво е това, по дяволите? — промърморва той тихо.

Отговарям, като му посочвам думите „въздействието и“. Няма ударение върху „и“, което е неправилно. Но Марино не разбира, а в момента не възнамерявам да му обяснявам грешката, нито че думите не са в мой стил и че не бих подписала писмото с „Поздрави, Кей“, сякаш с Катлийн Лоулър сме приятелки.

Невъзможно ми е да си представя как казвам, че „никога не бих навредила на Джак нарочно“, сякаш намеквам, че може да съм му навредила неволно. Сещам се за думите на Джейми снощи. Дъщерята на Катлийн, Дон Кинкейд, се опитва да ме представи като нестабилна и склонна към насилие личност. Но Дон Кинкейд не може да е сътворила това фалшиво писмо. Невъзможно е да го направи от психиатрията „Бътлър“, където е била затворена по времето, когато писмото е било изпратено.

Вдигам листа към светлината и показвам на Марино, че липсва водният знак на центъра. Искам да се увери, че документът е фалшив. После оставям листа на бюрото и правя нещо, което той не вижда често. Свалям си ръкавиците, пъхам ги в джоба на белия гащеризон и започвам да правя снимки с любимия си телефон.

— Искаш ли никона? — пита ме той объркано. — А линия…

— Не — прекъсвам го.

Не искам трийсетмилиметровия апарат, нито пък специално осветление. Не искам мащабна линия. Правя снимките по друга причина. Не му казвам нищо друго, но се чувствам задължена да кажа нещо на Чанг, който наблюдава всичко напрегнато, застанал до вратата.

— Предполагам, че имате лаборатория за съмнителни писма, нали?

— Да — отговаря той и ме гледа, докато пиша бързо съобщение до офис мениджъра си, Брайс.

— Мостри от служебните ми бланки ще бъдат изпратени с „Федекс“ до лабораторията ви. Кой ще се подпише при получаването им?

— Предполагам, че аз.

— Добре. Сами Чанг, отдел „Разследвания“, ФБР — въвеждам, докато говоря. — Гогова съм да се обзаложа, че пробата ще покаже значителни разлики между автентичната хартия на центъра ни и това — посочвам листа на бюрото. — Например, липсата на воден знак. Ще възложа на офис мениджъра си да изпрати същите бланки и пликове. Ще можеш да ги сравниш лично, за да имаш неопровержимо доказателство за това, което описвам.

— Воден знак?

— Няма такъв. Вероятно и хартията е различна, което може да се установи под микроскоп или чрез химически анализ. Може би дори шрифтът е леко различен. Не знам. Е, голяма изненада. Тук няма сигнал. Ще го изпратя по-късно.

Съобщението и прикачените към него снимки са съхранени като чернова. Поглеждам покрай Чанг и забелязвам, че стъкленото прозорче на отсрещната килия е празно. Елинора вече не гледа към нас и мълчи.

— Затворът очевидно проверява пощата, когато я доставят — казвам на Чанг. — Някой е проверил и този плик. Сканирал го е или го е отворил пред Катлийн. Вероятно ти би могъл да откриеш какво друго е имало в плика. Марката от долар и седемдесет и шест цента е повече от нужното за един лист. Вътре сигурно е имало още нещо. Разбира се, възможно е човекът, който го е изпратил, просто да е надплатил.