Ключът [bg]

Това осигуряваше допълнително време за живеещи далече роднини да стигнат до болницата, за да се сбогуват — докато все още има някакво подобие на живот в тялото.

Все пак това си оставаше жестока измама, зловещо кукловодство.

Любимият им човек вече си беше отишъл.

По време на полета до Франция Монк беше информиран за състоянието на Кат. Той имаше достатъчно медицински познания, за да не се заблуждава и да не храни напразни надежди. Въпреки това Лиза беше предложила да остави Кат включена към машините, докато той се върне. Живите мъртви можеха да бъдат поддържани в това състояние за около седмица.

Монк беше отказал.

„Нека си отиде с мир. Вече я целунах за сбогом и знаех, че ще бъде последната ни целувка“.

Така че всички тези грижи бяха с друга цел.

Влезе един лекар — Лиза не можеше да си спомни името му, — съпровождан от две медицински сестри и санитар.

— Операционната е готова — каза той.

Лиза кимна мълчаливо и се помъчи да сподави риданията си. Стана, стисна за последен път ръката на Кат и се дръпна от леглото. Медиците заеха мястото й, за да откачат Кат от апаратите и да я откарат в операционната.

Кат беше подписала заявление за донорство.

В това нямаше нищо изненадващо — и бе типично за нея.

Дори със смъртта си Кат щеше да спасява живота на други хора.

Лиза остана в стаята, докато тялото не беше изкарано навън. След това се отпусна обратно в стола. Знаеше, че Кат вече си е отишла. Въпреки това стаята й се струваше някак по-празна отпреди, сякаш загубата на цялата тази жизненост и енергия беше оставила след себе си вакуум.

Прекалено съкрушена, за да се движи, тя остана да седи в безмълвно бдение.

Някаква суматоха привлече погледа й към вратата.

Джулиан влезе бързо заедно с някаква непозната жена и огледа стаята.

— Къде е Катрин?

Лиза стана с разтуптяно сърце, когато видя безпокойството на лицето на доктора.

— Откараха я в операционната да вземат орга…

Джулиан се обърна.

— Трябва да ги спрем!