Да си намериш майстора
- Автор: Паркс Адель
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да си намериш майстора». Краткое содержание книги:
Героинята на скандализиращия й роман „Да си намериш майстора“ Кас Пери е амбициозна, красива, преуспяла тв продуцентка. Държи на три неща: дрехите да са маркови, рейтингът да е висок и гаджетата да са… за еднократна употреба!
Позакъсалият канал TV6 стартира създаденото от Кас предаване за двойки, които планират в най-скоро време да застанат пред олтара.
Целта е предбрачно да се провери дали единият от двамата няма склонност да кръшка. Ако изпитвате и най-малко съмнение в бъдещия си партньор — телевизията е на линия! Тя ще спретне „случайна“ среща на подозираната половинка с бивше гадже, пък ако трепетите не са угаснали и се озовете в прегръдката (и в постелята) на старата любов — камерите са готови!
И в ефир се зареждат сълзи на разкаяние, треперещи длани и стиснати (та и разменени) юмруци. Шоуто е коментирано и оплювано. Аудиторията — скандализирана и заинтригувана. Рейтингът скача до небето, рекламодателите направо ще се избият.
Но ето че се намира един, който отказва да участва в предаването поради… морални съображения. Не му се нрави, видите ли, прокламираното от екрана разрушаване на ценности, като вярата в любовта и брака и прочие.
Решена да го убеди да застане пред обектива, Кас Пери се впуска в преследване на… мъжа на живота си.
Макар че попада в обсега на собствената си скрита камера, небезизвестната продуцентка със зъби и нокти си проправя път към хепиенда на тази съвременна електронномедийна приказка.
Пристигаме на гарата в Дарлингтън. В колата цари пълно мълчание, чува се само усърдното съскане на чистачките по стъклото. Дарън слиза с мен. Отива да провери разписанието, аз оставам на перона. Връща се още по-тъжен и унил и казва:
— Ще се наложи да изчакаме близо час. Съжалявам, трябваше да проверя влаковете вкъщи.
— Не се безпокой. Аз трябваше да го направя. — Отново млъкваме. Додавам: — Няма нужда да чакаш с мен. Ще седна в кафенето.
Дарън ще гостува на родителите си до края на седмицата. Прибира се в Лондон в неделя вечер. Слава Богу — не бих изтърпяла да пропътуваме цялото разстояние дотам в мълчание.
— Предпочитам да изчакам. И да те кача на влака.
— За да си сигурен, че няма да ми хрумне да остана, а? — уж се шегувам, но изведнъж се чувствам ужасно самотна. По необясними причини не ми се иска да зарежа нещата така. Не искам да се разделя с Дарън веднъж завинаги. Самозаблуждавала съм се. Въобще не е ставало дума за участието му в предаването. Щеше да е страхотно шоу, наистина. С тази неземна красота щеше да ме принуди да превключва на „Играта на поколенията“, та да мога единствено да предвкусвам как в същия този миг британското население буквално се топи пред малкия екран, но Дарън не е и никога не е бил решаващ фактор за реализацията на „Секс със екс“. Имаме заместници.
Дойдох в Уитби единствено понеже исках да сме заедно. Нямам представа защо, но исках да съм с него.
И все още искам.
Дали ще ме остави сама на перона? Ако си тръгне, ще се разпищя. Забил е очи в земята. Не ме поглежда.
— Като малък вярвах, че локвите бензин са дъги, пострадали при тежка автомобилна злополука — казва.
Усмихва се смутено, сякаш проверява как ще реагирам на подобно признание. Явно очаква някоя хаплива забележка, която да пресече в зародиш изблика на спомените. В крайна сметка спомените водят единствено до опознаване и близост. Те крият опасността да харесаш другия човек. Обзема ме неочаквана смелост. Искам да узная повече за този мъж. Искам да науча всичко за него. Как се казва учителката, в която се е влюбил за пръв път? Не може да не е имало такава. Кои са приятелите му? Обича ли сос „Песто“? Мрази ли разкашкан грах? Какво смята за увеселителните паркове? От какво най-много се страхува? Какъв е в леглото? Коя е следващата жена, в която ще се влюби?
Съществува ли все още шанс да съм аз?
Моля?!?!
— Какво ще кажеш да изпием по едно кафе?
Тутакси приемам.
Не иска да сядаме в кафенето на гарата и избира малко „италианско“ кафене в съседство, собственост на ирански бежанци. Италианският им акцент е по-неубедителен и от моя, но капучиното е прилично. Настаняваме се един срещу друг на лепкавите дървени пейки от двете страни на миниатюрната гетинаксова масичка. Толкова миниатюрна, че главите ни почти се докосват. В което няма нищо лошо, тъй като кафе машината вдига такъв невъобразим шум, че и бездруго ще се наложи да се наведа към Дарън, за да го чувам.
— За снощи… исках да ти се извиня — започвам.
Не зная за какво точно, но се чувствам отвратително. Дължа му извинение за безкрайното предъвкване на едни и същи аргументи. За това, че си придавах фасони на непристъпна девица. И най-вече защото не намерих сили да му се доверя.
— Не, аз ти дължа извинение. Малко насилих нещата. — Думите са мили, но тонът е рязък.
— Просто почти не се познаваме. — Излиза като поредното обвинение, макар да искам да прозвучи като обяснение за предпазливостта ми.
— Не съм ти предложил да се ожениш за мен, Кас. Просто исках да се опознаем по-отблизо. Признавам, че се държах малко тромаво, но вече няма значение. Ти недвусмислено ми разкри чувствата си.
Само че това не е вярно, нали? Не е вярно, защото не съм в състояние. Недвусмислено да му разкрия чувствата си. Всичко е пълна каша. Искам го. Привлича ме. Изпитвам уважение към него. Харесва ми. Интересен ми е. Закъсах. Изведнъж, както си седя в поредната мълчалива пауза в разговора, си давам сметка, че отношенията ни до момента представляват поредица от караници и мълчание. Което само доказва тезата ми, че близостта поражда единствено жестокост и неприятности. Вдигам глава — Дарън изглежда тъжен и изкусителен. Изведнъж светът наоколо сякаш престава да съществува, усещам единствено неутолимото си желание, болката в гърдите и пулсиращите си устни — състояние, което лесно би могло да се облекчи, ако той просто ме целуне. Което няма да направи, но аз повече не мога да понасям тези мъчения. Изправям се и съм готова да се закълна, че в същия миг помещението се разцепва надве пред очите ми. Подпрях се на масата, за да запазя равновесие. Каква жега е в това забутано кафененце!