Да си намериш майстора

— След като ни напусна, години наред продължавах да се питам как ли живее. Попаднех ли в улично задръстване, размишлявах дали и неговата кола е някъде в тази или в друга подобна колона. Когато слушах радио, гадаех дали харесва същите станции. Така и не узнах, но няма и да разбера, тъй като не зная почти нищо за него.

— Можеш да го потърсиш — кротко предлага Дарън.

— Не искам. Той недвусмислено ми даде да разбера какво е моето място в неговия живот — никакво. Не е платил и едно пени издръжка, дори не ми изпращаше поздравителни картички. Направил ми е един-единствен подарък, за който съм му безкрайно благодарна. Научи ме какво означава да загубиш някого. Спести ми неприятното изживяване да страдам с разбито сърце. — Мъча се да се ухиля нагло. — Превърнах сърцето си в буца лед. Дори най-близките ми приятели недоумяват дали въобще имам такова. — Открай време вярвам, че нямам.

— Разбира се, че имаш сърце, Кас. Като всеки друг човек, и ти имаш сърце, което може да бъде разбито.

Вбесявам се. Не виждам защо трябва да се обиждаме.

— Нямам — тросвам се опърничаво.

— Какво те кара да мислиш, че си по-различна от останалите? Чрезмерните количества органични домати, които консумираш? Тъй като, с изключение на това, почти по нищо не се различаваш от другите хора.

— Така ли смяташ? — побеснявам.

— Е, може би си малко по-секси и малко по-интелигентна — обстрелва ме с комплименти из засада. Яростта ми бързо се уталожва и наместо това ме изпълва искрено задоволство. — Но инак си съвсем същата, Кас. И можеш да се влюбиш също толкова лесно.

Отново се ядосвам и язвително го срязвам:

— Не, не мога. Не ме бива в сърдечните работи. Хората не ми допадат. Струват ми се глупави и бързо ме разочароват.

— Не всички са такива. Аз например ти допадам.

— Колко си самонадеян.

И колко си прав!

— С други думи, опитваш се да се спасиш от цялото човечество. Само че не можеш просто да се скриеш и да се залъгваш, че няма да страдаш, само защото не се замесваш и не рискуваш.

— Мога. И го правя.

— Фактът, че баща ти е напуснал майка ти, не означава непременно, че и ти няма да си щастлива в любовта.

— А, щом той не можа, кой друг би могъл? — шегувам се, но смехът ми отеква неестествено пронизително.

— Какво не е могъл?

— Щом баща ми не намери сили да ме заобича, кой мъж би могъл? — Наближавам към финала.

— Аз бих желал да опитам.

Бинго.

Мамка му, не.

Излишно е. Искам да спя с него. Не е нужно да ме лъже. Не е нужно да ми пробутва евтината реплика за любовта. Учудена съм. Смятах, че е над тези неща. А че репликата е евтина, личи от факта, че надали има сериозни намерения. От три дни непрестанно си повтарям как изобщо не вярвам в тези работи и въобще не ми пука. Не че за пръв път се сблъсквам с подобни декларации. Мъжете вечно ми излизат с номера колко ме обичат. Аз обаче знам, че сами не си вярват, а понякога дори и те го знаят. Това е просто безсмислен ритуал, останал от едно време. Звучи по-възпитано от откровеното предложение за секс. Рядко се хващам с мъже, дето ги избива на любов — рискувам единствено когато съм сигурна, че не говорят сериозно. Ако заподозра някого в искреност, се отказвам от секса и се сприятелявам с въпросния мъж — и веднага намирам практическо приложение на предаността му, когато трябва да се окоси ливадата или да се почисти гаражът.