Изгубените открития

Борбата обаче се води от онези малцина чувствителни и състрадателни индивиди, които тръгват самички, въоръжени единствено с мечтите си и с мечове от светлина. Независимите лекари кръстоносци влизат в бой сами. Имената им рядко се появяват в големите списания. Проучванията им непрекъснато се оплитат в паяжините на отпусканите субсидии и се лутат из безкрайните лабиринти на бюрокрацията. И все пак те са избраните мъже и жени, чиито открития правят възможно създаването на нови лекове. Истински лекове.

Те често живеят с мизерни средства и предпочитат да влагат от собствените си пари, за да продължат работата си. Те са търсачите. Те винаги са на ръба на някое ново откритие. Никой не знае кога ще бъде направено то. Важното е да си готов и да очакваш в приготвените помещения пророческите откровения, от които зависи съдбата на човечеството. Тяхно е вълнението на гонитбата. Тяхната цел е „пробивът“. Те са онези, които ще видим в малките лаборатории и при шкафчетата в университетските коридори. Интуицията им ги води по алеите на проучванията, които са прекалено малки за големите концерни, трупащи пари от медицината. Ако имат късмет, успяват да намерят някой пламенен покровител — може би някой чувствителен човек, чийто живот е бил докоснат от жилото на трагедията. Може би е изгубил любим човек. Може би с изгарящата болка е дошло разбирането, че златото трябва да се преобразува с всеотдайност и страст, преди да може да лекува. Тези тихи хора, които всеки ден се хващат всеотдайно на работа, вършат това в името на всички онези, които носят със себе си мъката по загубеното.

Сред тези хора имало и един, чието откритие дало очи на слепите. Той усъвършенствал средствата, с чиято помощ могат да се открият враговете на човечеството. Микроскопът му може да различава вируси — при това докато са активни. И този човек разработил начин вирусите — всеки вирус — да бъдат унищожавани само с едно включване на копче. Постиженията му не му донесли награда, защото изследването му просто не пасва на наложените правила.

Микроскопът. Супермикроскопът. Те били предшественици на призматичното чудо на д-р Р. Реймънд Райф, но не могат да се мерят с него. Други изобретатели измислили и използвали потопени в масло лещи, тъмни полета и тъмни ултравиолетови лъчи — във всички тях се съдържа част от тайната на оптичното уголемяване на микроскопичните обекти. Но устройството, изработено от д-р Райф, изпреварвало всички останали.

Едва ли сте чували някога името му. Причините за масовата забрана са многобройни и дълбоки. Истината винаги е била държана надалеч от вас. Само внимателното и неуморно проучване на миналото може да разкрие тайни, погребани съвсем преднамерено и коварно. Информацията се пази на сигурно място в потънали в прах лаборатории, в които днес малцина дръзват да влязат. Може би ще разберете защо името му е било зачеркнато от историческите списъци, преди да стигнем до края на тази изумителна биография.