Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Рап му описа накратко разговора, като специално наблегна на факта, че човекът, който е стрелял в Евъргрийн, е известен като Професора. През това време Дюмонд прегледа записките и започна да пише на една от клавиатурите.
— Този Професор трябва да има минало — започна Рап. — Никой не пада от небето в този бизнес. Или работи за разузнавателната общност, или поне е работил. Маркъс, можеш ли да вземеш описанието и да провериш колко бивши и сегашни служители от Управлението ще съвпаднат с него?
— Да, но се боя, че ще са доста.
— Чудесно. Просто покажи всичките фотографии на Скот, за да види дали ще разпознае нашия човек. Ако ударим на камък с Управлението, ще минем на АНС и после на Разузнавателното управление на отбраната. — Докато Дюмонд работеше, Рап се сети за нещо, което беше казал Вийом. — Дали ще ни помогне, ако намерим запис на гласа му?
— Би могло. АНС пазят някои доста интересни файлове.
Рап посочи записания номер.
— Ами ако се свържем с телефона му?
Дюмонд се премести със стола пред втория компютър и влезе в справочна база данни. Набра телефонния номер и компютърът се задейства. Пет секунди по-късно дойде лошата новина. Номерът не фигурираше в системата.
— Какво означава това? — попита Рап. — Фалшив номер?
— Не, не е задължително. Списъкът постоянно се променя. Не е възможно системата постоянно да актуализира всички нови номера.
— Тогава какво ще правим?
Дюмонд задъвка химикалката си.
— Номерът е на мобилен телефон, нали?
— Ще бъда много изненадан, ако не е. — Рап погледна към Коулман. — Скот?
— Да, трябва да е на мобилен телефон.
Дюмонд продължи да дъвче.
— Ако се обадим на този номер, ще мога да разбера коя е телекомуникационната компания доставчик и ще мога доста да ви приближа до желаната цел.
Рап и Коулман се спогледаха.
— Как? — попита Рап.
— Щом разбера коя е компанията — доставчик на мобилни услуги, ще вляза в техните бази данни и ще проследя неговия ретранслатор.
— Какъв ретранслатор?
— Разговорите му се приемат от ретранслатор на сигнала и се препредават. Ще проследим ретранслаторите, които използва неговият телефон.
— Колко можеш да ни доближиш до него?
— В рамките на един-два квартала.
— Можеш ли да го локализираш по-точно? — попита Коулман.
— Да, но ще ми трябва един от онези специални микробуси на Управлението, а вие ще трябва да го държите на телефона.
— Колко дълго? — попита Рап.
— Ако имаме късмет да сме наблизо, докато говори по телефона, можем да го открием с точност до сградата, в която се намира, в рамките на една-две минути. Ако ли не, може да ни отнеме няколко телефонни обаждания.
— Ами ако е в движение?
Дюмонд поклати глава.
— Няма да е добре за нас.
— Защо не можеш да проследиш по същия начин Вийом?
— Първо трябва да имам номера му. Той ни се обажда и остава на телефона само минута-две. Времето не е достатъчно да го открия.
— Но Професора би могъл, така ли?
— Бих могъл.
Рап се почеса по брадичката и се замисли дали наистина да не се обади.
— И как предлагаш да постъпим?
— Според мен трябва да наберем номера и да видим какво ще успеем да открием. — Дюмонд изглеждаше нетърпелив.
— Има ли възможност разговорът да бъде проследен от другата страна и да ни открият?
Дюмонд се намръщи.
— Не и с моята апаратура. Това бебче прехвърля връзката си през шест различни спътника и два пъти повече наземни станции.
— А АНС не може ли да те хване?
— Големият брат — Дюмонд сви рамене. — Трудно е да се каже. Понякога си мисля, че знаят всичко, а понякога — нищо. Винаги препоръчвам да се говори кратко и да не се изпада в подробности.
Рап и Коулман кимнаха. Те се бяха придържали към същата философия в продължение на години. Рап хвърли поглед към бившия тюлен.
— Ти какво мислиш?
Коулман погледна към бележника и се замисли за мъжа, когото беше видял в Колорадо. Мъжа, когото сега познаваха като Професора. Не изглеждаше като убиец. Нито като водач. Работеше за някого и ако Коулман трябваше да гадае, този някой беше голяма клечка.
Скот метна бележника обратно на бюрото.
— Трябва ни поддръжка. Всъщност бих препоръчал да преместим цялата операция в някоя безопасна къща.
— Според Маркъс това място е идеално. Какво те притеснява?
— Този Професор работи за някого. И който и да е този някой, неговите възможности и влияние са му помогнали да разбере за онази операция, която си провеждал в Германия. — Коулман вдигна вежда. — Ето това ме притеснява.
Рап не беше мислил по този въпрос. Беше го оставил на Кенеди и Коулман. По физиономията на Коулман би казал, че той подозира някого от АНС. Би могъл и да е прав, но последното нещо, което им трябваше сега, беше да позволят на страха да повлияе негативно на действията им.