Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
О’Рурк смяташе решението си да издаде на Коулман неговия предател като едно от най-пагубните в живота си. Около година след разкритието О’Рурк с изумление научи, че Фицджералд е бил убит заедно с други двама уважавани политици. В касапницата, продължила и през следващата седмица, бяха убити още хора, включително сенатор Олсън. Най-ужасната новина за него беше, че дядо му е пряко свързан с Коулман и неговия екип от недоволни и разочаровани бивши тюлени. Той беше финансирал тяхната миниреволюция и им беше помогнал да планират акциите.
Директор Стансфийлд увери конгресмен О’Рурк, че действията на Скот Коулман и Шеймъс О’Рурк никога няма да излязат наяве. Дори президентът Хейс и неговият предшественик Стивънс не знаеха цялата история.
О’Рурк реши, че най-добрият начин да реагира на въпроса на Кенеди е да го пренебрегне и да опита друг подход.
— Знаеш ли коя е Анна Райли?
— Разбира се.
— Знаеш ли, че ходи сериозно с Мич Рап?
— Щом казваш.
— Стига, Айрини. Не ме разигравай. Трябва ми отговор.
— Не те разигравам, Майкъл. Ти също не отговори на моя въпрос.
— Какъв въпрос? — навъси се О’Рурк.
Кенеди го зададе отново:
— Ако някой дойде при мен и ме попита дали познавам дядо ти, какво би искал да му отговоря?
— Не виждам какво общо има Мич Рап с дядо ми!
Тя го погледна право в очите.
— Напротив, знаеш. Способен си да се придържаш към принципите. В нашата работа това е много важно. Всъщност е основата на успеха. Нарича се секретност.
— Да… да… знам. Чувал съм го и преди. Но този път е различно. Можеш да ми се довериш.
— Мога ли? — вдигна вежди Кенеди.
— Знаеш, че можеш. Държиш пистолет, опрян в челото ми. Ако решиш, още утре можеш да сложиш край на кариерата ми.
— Нещо ми подсказва, че не би имал нищо против, Майкъл.
— Е, да, може и да си права, но все пак пистолетът е у теб. Може би трябва да ме отървеш от нещастието ми. Ще ми даде добро оправдание да се махна от този град.
— Не говори така. Нямам желание да ти причинявам никаква вреда. Трябват ни повече хора като теб на Капитолия.
О’Рурк пренебрегна комплимента. Не беше сигурен дали е искрен.
— Моят проблем е следният, Айрини. Най-добрата приятелка на жена ми е Анна Райли. Заедно са следвали в Мичиганския университет. Анна е лудо влюбена в този Мич Рап. Жена ми казва, че ще се женят. Харесвам го. Доста често сме заедно с тях, вечеряме, ходим на бейзболни мачове… Дори сме гостували в къщата му на залива. Забелязах някои неща у него. — О’Рурк млъкна, за да види дали Кенеди реагира по някакъв начин на думите му. Не долови реакция. — Бих се заклел, че този човек е преминал военна подготовка. Усеща се по начина, по който се държи. Освен дето е някак по-изтънчен и действията му не са… — Той потърси подходяща дума. — Не са толкова механични. Мога да ти направя дълъг списък на странностите в поведението му, които забелязах. В събота жена ми получава по електронната поща писмо от него. Иска да му направим услуга. Да отидем до къщата му и да приберем Анна. В писмото ни уверява, че е добре, но че иска да се погрижим за Анна, докато не ни съобщи, че нещата са се оправили. — Отново замълча, смутен от това, което щеше да каже. — Накрая на писмото той пише: „Знам всичко за Шеймъс, Майкъл и Скот К.“ В такъв случай, що се отнася до мен, това ми дава право да знам кой, по дяволите, е този Мич Рап! — О’Рурк се облегна назад и скръсти ръце в очакване на отговор.
Кенеди беше изненадана, но с нищо не го показа. Рап не беше споменал, че е пратил мейл на Лиз О’Рурк, но по тона на конгресмена беше очевидно, че не лъже. Но дори и при новата информация тя не беше склонна да му каже нищо за Рап. За нея Рап, самоличността му и задачите, които беше изпълнявал за ЦРУ, си оставаха Светая светих на тайните.
— Майкъл, всичко, което мога да ти кажа, е, че ще запазя тайната ти.
— Не се и съмнявам — отвърна О’Рурк раздразнено. — Поне ми обясни как е разбрал Мич Рап за дядо ми.
— Мога да проуча въпроса, ако искаш.
— Айрини! — О’Рурк беше бесен. — Можеш да направиш и повече за мен. В противен случай ще премина към следващия си ход, който никак няма да ти хареса.
— И какъв ще е той?
— Ще се обърна към моите хора във ФБР, АНС и Пентагона и ще ги накарам да изровят истината. Ще повикам вашия заместник-директор по администрацията и ще го накарам да ви поизплаши малко. По дяволите, дори мога да прибягна до един човек в Израел и да го помоля да се поразрови.