Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Нямате никакви доказателства срещу мен! — изкрещя в отговор Егремонт, привдигайки се от мястото си. — Нямате помен от доказателство!

— Напротив — отвърна му Бенджамин. — Боскъм е в Тауър и в момента умолява краля за милост. Разказа ни всичко, включително подробности за предишния си живот. Каза ни дори къде можем да открием упойващата отвара, която е използвал — в едно тайно чекмедже в стаята му. Хвърли цялата вина върху вас, твърди, че вие сте отговорен… — Бенджамин погледна към Кемп. — Вашите хора го държат изкъсо, нали?

— Той е в Байуърд Тауър — рязко отвърна Кемп. — Доведоха го късно снощи.

— Казва, че вие сте виновен за всичко, граф Теодосий — продължи Бенджамин. — Дори твърди, че вие сте го принудили да извърши всички тези злодеяния.

— Той е злодей и лъжец! — кресна Егремонт. — От самото начало идеята беше негова! — изправи се и пое дълбоко дъх. — Не съм поданик на вашия крал — заяви той.

— И какво ще направите, милорд? — присмя му се Кемп. — Ще препуснете към Темза и ще се качите на кораб за Франция ли?

— Ще отрека всичко.

— Теодосий, граф Егремонт — изправи се Корнелий, протегнал пурпурния печат. — Намирам ви за виновен в измяна срещу Империята. Хората ми ще ви задържат и ще ви отведат обратно при императора, където вие и вашето семейство ще бъдете наказани за вашите престъпления. Ако обаче признаете сега…

Егремонт се изправи и се обърна гърбом към нас, вперил поглед в стената, сякаш не искаше да видим изражението на лицето му.

— Признавам — каза, без да се обръща. — Признавам, мастър Корнелий, за да спася семейството си. Не искам да страдат заради моите грехове — обърна се той и отново зае мястото си. — Роден съм в Ниските земи — започна той предизвикателно — и винаги съм приемал трудно властта на Хабсбургите, както и това, че императорът ме имаше за свой лакей, когото да праща насам-натам. Преди много години, мастър Корнелий, преди вие да се присъедините към Нокталиите, срещнах Якоб фон Архетел — умен и хитър служител. Той открадна някаква реликва и уби собственика й. Съдиха го, обявиха го за виновен, получи смъртна присъда и беше затворен в тъмницата на един малък замък в околностите на Дордрехт, който се извисяваше над морето. Помогнах му да се измъкне. Когато дойдох в Англия, двамата с фон Архетел отново се срещнахме. Понякога прибягвах до услугите му, за да събера сведения за английския кралски двор. Боскъм, както вече се наричаше, проявяваше неимоверен интерес към реликвите. От време на време отваряше дума и за държавата на Карл Велики.