Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
(И ето как в тази прашна и запусната стая в имението Малвъл за първи път чух тътен от бурята, която щеше да се разрази. И каква буря щеше да се окаже само! Бавно, но славно Хенри се приближаваше към момента, в който щеше да потопи кралството в реки от кръв. Щеше да изпрати хора като Мор и Фишър на дръвника, да отдели Англия от Римокатолическата църква, да принуди Севера да се вдигне на кървав бунт и да обвини една след друга кралиците си в измяна, отрязвайки главите им по най-варварски начин. Предстоеше да се изпълни пророчеството на Мерлин.)
Кемп изглеждаше потънал в собствените си мисли, може би дори уплашен.
— Продължете — тихо го подкани Агрипа.
— Хенри не разбира защо Бог не му изпраща син — припряно продължи Кемп. — Потърси отговора в Библията и реши, че бракът му е прокълнат, понеже някога Катерина е била омъжена за по-възрастния му брат Артър.
— Но този брак не е бил консумиран — прекъсна го Бенджамин. — Артър е бил почти момче. Слабо и болнаво дете.
— Кой ви каза това? — сряза го Кемп. — Скъпият ви чичо ли ви го довери? — Кемп му се закани с пръст. — Мастър Даунби, внимавайте много. Кралят мисли другояче. Вярва, че бракът е бил консумиран и че изобщо не е трябвало да се жени за Катерина Арагонска. Смята, че това е причината над женитбата му да тегне проклятие и да не му се ражда син.
Ето каква била работата. Катерина беше досадила на Хенри. Той се беше допитал до Бог и си беше дал сметка, че изобщо не е трябвало да се жени за нея. В главата на Хенри беше пълна каша. Често му беше трудно да направи разлика между своята воля и тази на Бог. Щом веднъж в дебелата му глава се пръкнеше мисълта, че Бог не е доволен от него заради едно или че иска от него да стори нещо друго, нямаше сила на земята, която да го спре. По-късно хиляди клетници разбраха това за своя сметка.
— Затова ли негово високопреосвещенство кардиналът не е бил осведомен по тези въпроси? — поиска да научи Агрипа.
— Да, затова — рязко му отвърна Кемп. — Кралят… той замълча. — Негово величество смята, че трябва да се ожени отново.
— И коя е щастливката? — изтървах се аз.
— Не си ли научи урока, Шалот? Чак такъв глупак ли си? Забрави ли празненството, на което кралят ти подари немското ловджийско куче, което трябваше да ти откъсне топките? Кралят не те награди за решаването на гатанката, а ти отмъсти, задето си се заглеждал по възлюбената му!
Спомних си Ан Болейн. Кемп имаше право. Хенри беше проявил ревност и аз си бях платил за малкия флирт.
— Болейн ли? — изуми се Бенджамин.
— Ан Болейн, да. Кралят си е изгубил ума по нея — отвърна Кемп. — Схванали сте част от играта, мастър Даунби, но далеч не цялата. Разбира се, че кралят искаше да извлече печалба. Разбира се, че щеше да вземе злато от императора, от папата, от французите и дори от самия Сатана! Но не от парите се интересува кралят. Не го е грижа и за нападението над Франция. Хенри иска развод. Карл V е племенник на Катерина и трябва да бъде убеден да застане на страната на краля.
— И, разбира се, в същото трябва да бъде убеден и Негово светейшество римският папа, нали така? — попита Бенджамин.
— Именно. Французите също. От университета в Париж и от френските кардинали ще бъде потърсено становище и кралят иска да е сигурен, че то ще гласи така, както той иска. И така — продължи Кемп, — преди около петнайсет месеца аз замислих план, чрез който кралят щеше да спечели благосклонността на императора, много злато и в същото време щеше да убеди французите и папата в своята кауза, както и да ги накара да си платят. Хенри беше очарован. Смя се толкова много, че от очите му потекоха сълзи. Каза, че до последния си ден с радост ще си спомня, как сме ги направили на глупаци с един-единствен удар.
— И как си е издействал нова съпруга — вметнах аз.
— Разбира се — усмихна се Кемп. — И нямаше да ни струва кой знае колко. Хенри прерови хазната, претопихме чаши, подноси и чинии. Намерихме подходящи аметисти от съкровищницата и ги предоставихме на Баркли, който се закле да мълчи. Дадохме му да зърне истинската държава, връчихме му подробни скици, направени от мен, и той се зае с тайната поръчка на краля. След това осведомих Империята, Франция и Рим, че държавата на Карл Велики се продава. Всички се уловиха на въдицата. Кралят, естествено, предпочете да я даде на император Карл. Теодосий, граф Егремонт, пристигна в Англия. Мислех си, че всичко ще мине по мед и масло…
Той чу конски тропот отвън и замълча.