![Следотърсачът [calibre] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/5/4/sledotrsacht-calibre-download.jpg)
Следотърсачът [calibre]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [calibre]». Краткое содержание книги:
И щяха да са прави – Талиско не беше мъртъв. Само след малко той вече кашляше, плюеше и дишаше сам, с чести и кратки вдишвания.
– Чувал съм за такова нещо – отбеляза един от лодкарите.
– Аз никога не съм – обади се друг.
– Момче, можеш ли да ни научиш?
Но генерал Гражданин отново бе овладял положението, разярен и нетърпелив – и както никога, му личеше.
– Върнете момчето обратно в каютата! – нареди той и този път Риг послушно се остави да го поведат или по-скоро да го повлекат към килията му. След малко Гражданин влезе при него. Двамата бяха сами. Гражданин попита с приглушен глас:
– Какви ги вършеше, в името на Стената?!
– Не съм бягал – обясни Риг.
– А защо не? – попита Гражданин. – Какво целиш?
– Последните думи на Баща ми бяха да намеря сестра си. Ако наистина съм Риг Сесамекеш, то тогава сестра ми е Парам Сисаминка и аз трябва да стигна в Ареса Сесамо, за да се срещна с нея. И тъй като и вие отивате там, реших да остана на борда.
Гражданин го сграбчи за подгизналата предница на ризата и долепи устни до ухото му:
– Какво те кара да мислиш, че изобщо ще те допуснат да припариш до кралското семейство?
– Е, ако съм мъртъв, очевидно няма да ме пуснат – отвърна Риг. – Но след този провалил се опит ще е трудно да убедите хората, че е било злополука.
– Какъв опит? – попита Гражданин. – Аз видях какво се случи – всичко беше твое дело, от началото до края.
– Кой друг го е видял по същия начин? – Риг поклати глава. – Талиско ми каза, че възнамерява да ме убие, да го изкара злополука и да убеди хората в това, като и самият той загине в нея. Аз само ускорих процеса и го обърнах в своя полза.
Гражданин изглеждаше искрено слисан.
– Той ти е казал?
– Каза, че било негов дълг. Предполагаше, че затова сте ни оковали заедно, за да плати със смъртта си, докато ме убива, за това, че е позволил на Самуна и Умбо да се измъкнат.
– Не съм давал такава заповед – заяви Гражданин.
– Не сте, разбира се – потвърди Риг. – Вие сте заповядали да ни оковат, а той е доразвил заповедта.
– Искам да кажа, че не съм искал това. Ти наистина ли си толкова тъп?
– Колко тъп по-точно? – попита Риг. – Аз мисля, че се справих доста добре. Съборих долу мъж, два пъти по-тежък и по-силен от мен, освободих се от оковите и го спасих от удавяне.
– Много театрално. Бих изръкопляскал, но мъжете, които подслушват навън, ще си помислят, че те удрям.
– Може би сте от поддръжниците на кралското семейство... На мъжката му част... А може би сте ме изпитвали. Не мога да знам това. Но съм убеден, че Талиско е възнамерявал да ме убие, независимо дали такъв е бил и вашият замисъл. А аз не исках да умра, преди да съм се срещнал със сестра си.
– Със сестра си? – попита Гражданин. – Не с майка си?
– Моят баща спомена сестра ми. Доколкото аз знам, Парам Сисаминка не е моя сестра и Агия Сесамин не е моя майка. Но вие казахте, че сестра ми е в Ареса Сесамо, и затова отивам там. И ако нещо се случи с мен сега, историята за това как с Талиско сме паднали във водата ще бъде разказвана другояче – като първия ви опит да ме убиете.
– Не те искам мъртъв, глупако! Искам те жив.
– Тогава не ме приковавайте към фанатични антимонархисти.
Гражданин го пусна и отиде в другия край на стаята. Гемията се наклони на една страна и двамата залитнаха.
– Можеш да бъдеш сигурен, че няма – рече Гражданин.
– Когато стигнем там, позволете ми да видя кралското семейство – помоли Риг. – Позволете ми да застана до тях. Ако няма прилика, тогава с цялата идея да ме пробутат като син наследник ще е свършено, независимо дали вие я подкрепяте или не.
– За идиот ли ме мислиш? – попита Гражданин.
– Убеден съм, че не сте.
– Аз познавах баща ти, момче. Приличаш досущ на него. Достатъчно приличаш и на майка си – всеки би разбрал от пръв поглед, че си истински.