Следотърсачът [calibre]

Първите няколко часа Кресльото не каза нищо, но това не смущаваше Риг – бяха го учили да си държи езика зад зъбите и да принуждава другия да заговори пръв. А съдейки по суровата омраза, която забелязваше в скованата му стойка и изражение, ритъма на пулса му, горещината, която лъхаше от него, въпреки че бе мокър до кости, заговореше ли Кресльото, никак нямаше да е приятно. Но пък можеше да му даде информация. Генерал Гражданин умееше да се владее и през повечето време разкриваше само онова, което беше решил. Кресльото, ако се съдеше по прякора му, не го бяха учили да се владее, освен може би пред началството. Защото ако това умение му липсваше, той никога не би станал офицер.

Донесоха им храна и я оставиха на масата пред тях – но толкова далече, че не можеха да я стигнат, ако не приближат масата към себе си или столчетата си – към масата. Риг посегна с лявата си ръка и леко придърпа масата, а после задържа ръката си там в очакване и Кресльото да направи същото от другата страна.

Виждаше, че за офицера е направо болезнено, че се налага да си сътрудничат, но след време той явно проумя необходимостта от това, защото посегна с дясната ръка и двамата заедно придърпаха масата към себе си. Сега вече спокойно достигаха купите с ечемичена супа.

Риг посегна с лявата си ръка да вземе лъжицата, поставена от дясната страна на купата. Кресльото направи същото с десницата си.

– Така никак няма да ни е удобно – рече Риг. – Аз съм деснорък. Като се храня с лявата си ръка на лодка, която се клати, може да разлея.

Тъй като си личеше, че Кресльото е леворък, Риг нарочно му даваше повод да каже, че и на него му пречи същото. Вместо това онзи навъсено започна да поднася капещата лъжица към устата си и да разлива по масата и в скута си. Риг бе прекарал много време с Баща си в упражнения за развиване и на двете ръце – можеше да стреля с лък, да почисти и одере животно и да пише гладко и четливо и с двете. Можеше дори да яде, без да разлива, но вместо това повтаряше действията на Кресльото едно към едно.

– Не мисля, че са приковали лявата ти ръка към моята дясна по случайност – рече той. – А за да ни бъде и на двамата неудобно.

Кресльото дори не го погледна.

Двамата продължиха да ядат, а между хапките Риг подметна:

– Ако това изобщо има някакво значение, ние с приятелите ми изобщо не подозирахме, че днес ще ни арестуват, и каквото и да са направили, за да те вкарат във водата, аз не съм участвал в него.

Кресльото се обърна и го изгледа разярено, но все така не каза нищо. Ала нямаше значение – Риг бе успял да привлече вниманието му и беше само въпрос на време да проговори.

– Виж, ти не ме мразиш, защото си мокър, а защото мразиш онзи, който се предполага, че съм. Знай само, че аз не се представям за никого, аз съм си аз.