Мъглите на Авалон (Том 2)

В нощта пред есенното равноденствие, когато пълната луна бе слязла ниско на небето, тръгнах към каменния кръг. Наближаваше четвъртата зима на моето завръщане и студеният й дъх предвещаваше Деня на мъртвите9 Там прекарах цялата нощ, увита в наметалото си, изтръпнала от студ, без да сложа в уста троха хляб или капка вода; сняг прехвърчаше по сивото утринно небе, когато станах и се отправих към дома. Но в момента, когато излизах от кръга, се препънах в един камък, който не беше тук, когато пристигнах предишната вечер. Сведох глава и видях, че белите камъни са подредени така:

: :

:

: :

Наведох се и преместих един от камъните, за да се получи следващата цифра от магическата поредица — сезоните се бяха сменили и над нас вече светеха зимните звезди. После си тръгнах и пристигнах в замъка, треперейки от студ. Разказах как съм замръкнала сред хълмовете и съм преспала В изоставена овчарска колиба — снегът бе уплашил Уриенс и той бе пратил двамина от людете си да ме търсят. После заваля силно и дълбока снежна пелена легна по земята. Снегът ме задържа у дома през по-голямата част от зимата, но аз знаех кога ще престанат бурите, затова и рискувах да тръгна към каменния кръг в деня на зимното слънцестоене. Знаех, че каменният кръг няма да е затрупан. Вътре в големите каменни кръгове никога не се задържаше сняг — предполагах, че това важи и за малките, когато магията е все още силна в тях.

Когато пристигнах, в самия център на кръга забелязах малко вързопче — късче кожа, вързано с парче от животинско сухожилие. Пръстите ми бяха възвърнали обичайната си ловкост, затова развързах с лекота възела и изсипах съдържанието на вързопчето в дланта си. Това, което изпадна от парчето кожа, приличаше на изсушени семена, но всъщност беше един рядък вид дребни гъби, които се намираха на Авалон. За храна не ставаха, и повечето хора ги имаха за отровни, защото хапнеше ли някой от тях, повръщаше кръв; но взети в определено, съвсем малко количество, след предварителен пост, разтваряха дверите на Познанието… Този дар бе по-скъп от злато за мен. Знаех, че тези гъби изобщо не растат наблизо, и се почудих колко ли са странствали хората от Малкия народ, за да ги намерят. Оставих на каменната плоча храната, която бях донесла — сушено месо, плодове и една пчелна пита, но не в замяна на техния дар, който беше безценен. Сега знаех, че още този ден ще се затворя в стаята си и ще се постарая да си върна отново Дарбата, от която се бях отрекла. Отвореха ли се дверите пред вътрешния ми взор, щях да се осмеля да потърся присъствието на самата Богиня, да я помоля да приеме повторно от мен клетвата, която бях престъпила. Не се боях, че отново ще ме отблъсне. Тя бе тази, в чието име получавах скъпоценния дар, за да имам възможността отново да я потърся.