Мъглите на Авалон (Том 2)

— Аз — привързан? — този път усмивката на Кевин беше мрачна. — Аз съм Мерлин Британски, вестоносец на Великия Гарван, и седя редом с краля по време на съвет. Да, Артур е човек, когото лесно можеш да обикнеш. Но аз съм дал клетва на Богинята — той отново се изсмя късо и невесело. — Изгубя ли тази си вяра, бих изгубил и разсъдъка си. Учен съм да вярвам, че това което е от полза за Авалон, в крайна сметка ще е от полза и за Британия. Ти приемаш Артур като враг, Ниниан, но аз все още го виждам като Краля-елен, който защитава стадото и земите си.

Ниниан проговори шепнешком, с треперещ глас:

— А какво е съдено да стане с Краля-елен, когато младият елен порасне?

Кевин отпусна глава в ръцете си. Изглеждаше стар, болен и уморен.

— Този ден е още далеч, Ниниан. Не се опитвай да избутваш Гуидиън напред така припряно, само защото ти е любовник. Ако продължаваш, ще станеш причина за гибелта му.

Той стана и излезе, куцукайки, от стаята, без да се обърне нито веднъж, за да погледне Ниниан, която стоеше стресната, мрачна и гневна. „Как е узнал този проклетник?“

После си каза: „Та аз не съм давала обет за безбрачие като християнските монахини! Ако реша да взема някого в леглото си, това си е моя работа… ако ще и избраникът да бъде някой от моите ученици, ако ще и да е бил още почти дете!“

Да, през първите години той се бе промъкнал в сърцето й — самотно момче, лишено от близки; нямаше си никой, който да го обича, да се безпокои за него, да се чуди как ли се чувства далеч от дома си… Единствената майка, която познаваше, бе Моргоуз, а сега и тя бе далеч от него. Как й бе дало сърце на Моргана да изостави такъв чудесен син — такова умно и хубаво момче, и нито веднъж да не се поинтересува как е той, да не дойде поне веднъж, за да го види как расте? Ниниан никога не бе имала деца, но понякога си казваше, че ако се случи утробата й да натежи след Белтейнските огньове, би искала да роди момиче, та да го посвети на Богинята. Но утробата й оставаше празна, и тя не се бунтуваше срещу съдбата си.

Но през онези години, след като Гуидиън пристигна на острова, тя го допусна в сърцето си. А после той ги напусна — такъв беше редът, възмъжееше ли момчето, напускаше дома на жриците, за да продължи обучението си сред друидите и да получи познания и по бойно изкуство. Беше се върнал тъкмо срещу Белтейн, и Ниниан бе убедена, че съвсем умишлено се бе озовал близо до нея, когато лумнаха огньовете — затова се случи тъй, че двамата потънаха по-късно заедно в сенките на нощта…

Но те не се разделиха, когато лятото свърши; и оттогава нататък, когато се случеше пътят да го доведе на Авалон, тя недвусмислено показваше, че все така го желае, и той никога не отклоняваше поканата й.

„Аз съм най-близо до сърцето му“ — казваше си тя — „аз го познавам най-добре — какво си въобразява, че знае за него Кевин? А сега дойде време той да се върне на Авалон и да бъде подложен на върховното изпитание, за да се увенчае с короната на Краля-елен…“