Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
— Нашите архиви включват колекциите на двеста шестдесет и четири папи от пети век до сега. И не съхраняваме само религиозни текстове — тук можете да намерите всичко, от напомнително писмо, написано от Микеланджело, до любовните писма на Хенри Осми. Но трябва да знаете какво търсите. Архивите са безкрайни! Рафтовете с книги покриват общо осемдесет и пет километра. И трябва да ви предупредя — само част от текстовете са преведени, в най-добрия случай — на латински.
— Мога да чета латински, гръцки, коптски, иврит, арамейски и староиталиански — казва Стюарт и добавя, може би в отговор на изумлението, изписано по лицата ни: — Част от основното ми образование.
3.
Томазо ни показва читалнята, след което ни завежда в архивите. Повечето документи в нашия списък са в мазето, където редиците с рафтове изчезват в безкрая. Един куратор внимателно събира материалите, след което двамата със Стюарт отнасяме две картонени кутии, пълни с папки, протоколи и документи обратно в читалнята.
Настаняваме се удобно и започваме нашето търсене.
С часове седим приведени над книги, миришещи на изсъхнало лепило и над прашни, пожълтели от времето документи. Пресяваме материалите и откриваме няколко документа, докосващи периферията на нашата мистерия.
В един документ попадам на препратка към писмо до генерал-майстор Стефанус Сканабеки и прочитам ключовите думи Noruega и Dollstein. Стюарт ми прочита папска була, която Анастасий IV издал малко преди смъртта си през 1154 г. В нея той определя Нидарос за седалище на епархията, обхващаща Осло, Хамал, Берген, Ставангер, островите Оркни, Хебридските и Фарьорските острови и Гренландия.
Намираме голям брой препратки към Diplomatarium Norvegicum, сборник от двадесет и два тома, съдържащ над двадесет хиляди писма от Норвегия през Средновековието, някои от тях написани още през единадесети век.
Прочитам писмо, датирано „Ноември 1354 г.“, в което крал Магнус определя Пал Кнутсон за командир на специална експедиция до Гренландия, с цел да се заздравят позициите на християнството там. В документ от 1450 г. намирам препратка към „нападение срещу варварите в Гренландия“, след което „някои от варварите се спасиха“.
В една купчина писания на св. Магнус откривам папска була от 1197 г., издадена от папа Селестин III, в която той обявява граф Ранвалд от Оркни за светец.
Още по-изненадваща е препратка към пергамент от 1131 г., в която рицарят Клеменс де’Феши в писмо до кардинал-епископ Бенедикт Секундус обвинява същия Ранвалд в това, че е стигнал мястото преди него и е изпразнил пещерата от нейните съкровища.
Пещера? Съкровища?
В писмото Де’Феши предлага Ватикана да се съюзи с клон от семейството на Ранвалд, който се противопоставя на графа и активно се бори с него.
Тази информация събужда интереса ми по няколко причини.
Граф Ранвалд от Окни е същият кръстоносец, който според Аделхейд е търсил съкровище в пещерата Долстейн.
Нима наистина е намерил това съкровище?
Каква е била неговата роля?
Нима е бил Пазител, спасил мумията, свитъците и съкровището от лапите на църквата, или е бил просто един търсач на съкровища?
През 1137 г., няколко години след като е бил в Долстейн, Ранвалд започнал строителството на катедралата св. Магнус в Кирквал, островите Оркни. Тя била построена в чест на неговия чичо Магнус, който умрял като мъченик. Когато в началото на двадесети век катедралата била реставрирана, работниците открили скелетите на Ранвалд и неговия чичо, зазидани в две каменни колони.
Ранвалд бил убит от свои роднини в Кайтнес, Шотландия, през 1158 г. Това била кулминацията на борбата за власт между членовете на семейството. Писмото на Де’Феши ме навежда на мисълта, че е възможно той да е бил убит от професионални убийци, наети от църквата.
Убийството на Ранвалд през 1158 г. ме кара да се замисля за съдбата на моя приятел Сира Магнус.
4.
Половин час по-късно Стюарт намира документ, който кара и двама ни да загубим дар слово.
Печатът на документа е от комисията на кардинала и е бил счупен. Около него има разръфана копринена лента. В документа се казва, че Ватикана е бил информиран за това, че „варварите от земите на снега“ са извършили нападение в Египет и са откраднали „свещена мумия, незаменими папирусови свитъци и ценни съкровища“.
— Едва ли може да бъде казано по-ясно! — възкликва Стюарт, очите му са блеснали като на болен от треска. Мисля си, че в този момент за него е по-важно да намери потвърждение на теориите си, отколкото да открие гробницата и съкровището.