Пазителите на Завета

— Тогава мумията трябва да е на самия Дявол?

Втора вълна от смях се разлива из стаята.

— Какво ви кара да смятате, че този сатанински ръкопис е бил в гробницата в храма на Амон Ра? — питам аз.

— Когато споменахте трите символа, анкх, руна на Тир и кръст, ме накарахте да се замисля. Спомних си, че веднъж преди съм срещал същата комбинация от символи. Но не можех да си спомня кога и къде. Така че попитах братята си.

Един от най-старите братя, Марчело Кастилионе, прави крачка напред и вади парче хартия от вътрешния си джоб.

— Това е копие от откъс от дневник, който братът на Христофор Колумб, Бартоломей, си водил по време на едно от пътешествията си в Карибско море — казва той, заеквайки, но на перфектен английски.

Той ми подава листа. Текстът е написан с елегантен почерк, пълен със завъртулки и заврънкулки.

— Едва ли ще разберете нещо от написаното, но ще привлека вниманието ви към това… — Той сочи ред по средата на страницата, където виждам символите анкх, руна на Тир и кръст, повторени три пъти.

— Хмм! — възкликвам аз.

Не знам дали „хмм“ означава същото на италиански, но по усмивките им разбирам, че са развеселени от моето неприкрито изумление.

— Казвате, че това било написано от брата на Христофор Колумб?

Марчело Кастилионе кимва.

— Защо Колумб е изписал тези символи?

— Никой не знае — отговаря ми Луиджи. — Нарича тази комбинация от символи „Печатът на пазителите“.

— В дневника си Бартоломей споменава запечатано писмо, което е бил помолен да отнесе обратно в Европа — продължава Марчело Кастилионе. — Той не казва кой жител на новооткрития карибски остров му е поверил писмото, но казва за кого е било адресирано то.

Марчело прави пауза за ефект.

— Архиепископ Ерик Валкендорф от Нидарос в кралство Норвегия.

Преглъщам ахването си.

— Знаем от нашите източници — продължава историята Луиджи, — че Колумб послушно взел писмото със себе си и първо го отнесъл в Лисабон и Вале де Парайсо в Португалия, а след това в Испания. Там го поверил на испански епископ, който обаче не горял от желание да се преквалифицира в пощальон, дори за свой норвежки колега. Подозрителният епископ счупил печата и след като прочел съдържанието на писмото, той бил толкова обезпокоен, че го предал на представител на Испанската инквизиция, която тогава се подчинявала на испанския крал, а не на Ватикана. Въпреки това през 1503 г., когато папа бил Юлий II, писмото се споменава в регистъра на ватиканските архиви. Петдесет години по-късно инквизицията на папата е преименувана „Висш свещен съвет на римската и вселенска инквизиция“ и този съвет от учени духовници определил писмото за „магьосническо“ и следователно — еретично.

— Инквизицията съществува и днес, но в една доста по-милостива и умерена форма — добавя Томазо. — Днес носи името „Съвет за доктрината на вярата“ и е част от централната администрация на Римокатолическата църква.