Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
— Разбирам, че си имал взаимоотношения с шейх Ибраим? — започва Стюарт предпазливо.
Луиджи поглежда към него като животно, усетило опасност.
— Всеки, който е някой в международния свят на древните книги и ръкописи, е имал взаимоотношения с шейх Ибраим.
— Колко добре го познаваш?
— Всеки, който казва, че познава шейха добре, не го познава наистина.
— Някога продавали ли сте му нещо? Купували ли сте някога нещо от него?
Луиджи ме поглежда със зрящото си око.
— В моята работа дискретността е тайната на успеха. Съгласете се, че би било недискретно да ви кажа каквото и да било за някой мой клиент, независимо дали е купувач или продавач.
— Ние просто се чудехме — започва Стюарт, — защо шейхът се интересува от великия жрец Асим и от съкровището, откраднато от викингите. Съкровището ли е неговата цел? Или мумията? Или ръкописите и документите, съхранявани в бурканите?
— Шейхът винаги се е интересувал от антики и ръкописи.
— А откъде знае за Снори и за свети Олав?
— Може би е чел броя на „Нешънъл джиографик“ от 1977 г.
— Можеш ли да ни помогнеш? — пита направо Стюарт.
— Мога да проверя едно-две неща.
Стюарт ми намига. Осъзнавам, че когато Луиджи казва „мога да проверя едно-две неща“, той всъщност има предвид, че ще открие това, което търсим.
— Но не си мислете, че го правя като услуга — добавя той рязко, очевидно видял нашите доволни усмивки.
— Разбира се, че не — казва Стюарт. — Не би ми минало през ума, че няма да поискаш нещо в замяна.
Луиджи се засмива.
— Познаваш ме добре. Ще кажа направо, че причините ми са изцяло егоистични. Струва ми се малко вероятно целта на шейх Ибраим да е просто един монашески текст от петнадесети век. Той има дарбата да надушва пари. Много пари. А ако са замесени много пари, аз нямам нищо против да се присъединя към танца около златния телец.
2.
Читалнята в Archivum Secretum Apostolicum Vaticanum е дълга и тясна, с куполовиден таван, украсен със стенописи досущ като тавана на църква. Масите са разположени в средата на пода, всяка достатъчно голяма, за да могат около нея да седнат двама или трима души. Масите са толкова много, че се отказвам да ги броя. Вътрешната стена е висока два етажа и покрита с книги.
Рецепционистката ни превежда през няколко вестибюла и стаи с ламперии, рисувани тавани и тъмни, дървени рафтове с книги. Тук-там седят учени и изследователи, всеки в центъра на свой собствен облак от древен прах.
Томазо Роселини е нисък, пълен мъж с лешниковокафяви очи, които блещукат любопитно към нас иззад четириъгълните му очила с позлатени рамки. Той ни чака пред кабинета си с широка усмивка.
— Значи сте приятели на Луиджи — казва със заговорнически тон и се ръкува с нас.
— Кой не е? — връща удара Стюарт, карайки Томазо да избухне в безшумен смях.
Трябва да работиш години като архивист или библиотекар, за да усъвършенстваш смях, който никой не може да чуе. Правим няколко учтиви коментара за обзавеждането и за това колко благодарни сме, че е отделил от времето си, за да ни помогне, които той прогонва нетърпеливо с ръка като досадни мухи.
— Луиджи ми каза, че търсите документи и писма, свързани с великия жрец Асим от култа към Амон Ра и с норвежкия светец свети Олав. Може ли да ви попитам защо, от чисто любопитство?
— Опитваме се да докажем присъствието на по-близка историческа връзка между старонорвежката и египетската култура, отколкото повечето учени вярват, че е съществувала — обяснява Стюарт бързо и неясно. — Вярваме, че старонорвежките вярвания са били вдъхновени от египетските богове, а не само от германската и келтската митология.
Томазо ни поглежда, докато твърдият му диск преработва, категоризира и записва информацията. Едва ли сме първите хора, дошли тук с надеждата да докажат безнадеждна хипотеза.
— Събрал съм няколко архивни препратки към хората, темата и други свързани теми. Но по различни причини, най-вече липса на време, не успях самият аз да проуча материалите.
Той ни подава три листа с препратки, изписани с комбинации от букви и числа.
— Най-ранните препратки са на деветстотин и петдесет години, най-късните — от шестнадесети век.
Обяснява ни какво ще можем да намерим сами и за какво ще ни е нужен архивист, което е за почти всичко.