Академия за вампири
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от „Св. Владимир“. И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Защо питаш? Мислех, че знаеш историята.
— Соня Кар… искаш да кажеш… госпожа Карп? Какво за нея? — Тя се озърна назад и напред, между мен и чичо си.
— Тя… стана стригой — рекох аз, без да посмея да погледна Лиса в очите. — По свой избор.
Знаех, че все някой ден Лиса ще го узнае. Това бе завършекът на сагата на госпожа Карп — тайна, която предпочитах да запазя за себе си. Тайна, която не ми даваше мира. По лицето на Лиса се изписа ужасен шок, който премина в мен през телепатичната ни връзка. Огорчението й още повече нарасна от мисълта, че съм знаела, но не съм й казала.
— Но не зная кой е бил Михаил — додадох аз.
— Михаил Танър — каза Спиридон.
— О, пазителят Танър. Той беше тук, преди ние двете да избягаме. — Намръщих се. — А защо е преследвал госпожа Карп?
— За да я убие — каза Дмитрий. — Двамата са били любовници.
Изведнъж цялата история със стригоите придоби ново значение за мен. Да се биеш със стригой в битка, бе едно. Но съзнателно да преследваш някого… и то не кого да е, а някого, когото си обичал с цялото си сърце. Е, не бях сигурна, че бих могла да го сторя дори логически да е най-правилното.
— Може би е време да поговорим за нещо друго — обади се тихо Виктор. — Днес не е подходящ ден за обсъждане на потискащи теми.
Според мен всички се почувствахме облекчени от посещението ни в търговския център. Влязла в ролята си на бодигард, аз не се отделях от Лиса, докато обикаляхме щандовете на различните фирми, за да огледаме всички нови стилове в облеклото, предлагани там. Хубаво беше отново да сме сред хората и да се отдадем на нещо, което просто беше приятно, което нямаше нищо общо с мрачните задкулисни интриги в Академията. Беше почти като преди. Отдавна не си бяхме позволявали да се шляем така безгрижно навън. Бях закопняла да изляза с най-добрата си приятелка.
Макар да беше едва средата на ноември, търговският център вече блестеше, щедро окичен с празнична коледна украса. Реших, че съм си избрала най-добрата от всички професии. Но трябваше да призная, че се почувствах леко засегната, когато видях как по-старите от мен професионални пазители поддържаха връзка помежду си чрез миниатюрни комуникационни устройства. Когато възнегодувах, че не са ми дали и на мен, Дмитрий ме увери, че за моето обучение ще е по-добре засега да не се осланям на техниката. Ако се докажа като способна да защитавам Лиса по старомодния начин, ще мога да се справя с всичко.
Виктор и Спиридон останаха с нас, докато Дмитрий и Бен се отдръпнаха назад и настрани, за да не се създава впечатлението, че са някакви извратеняци, жадно преследващи готини тийнейджърки по петите.
— Това е точно за теб — каза ми Лиса пред един от щандовете на „Мейси“, като ми подаде един потник с дълбоко деколте, украсено с дантела. — Ще ти го купя.
Огледах потника с копнеж. Вече си представях как ще изглеждам с него. Но тогава погледът ми по силата на професионалния навик потърси очите на Дмитрий. Поклатих глава и й върнах потника.
— Идва зима. С това ще умра от студ.
— Това никога досега не те е спирало.
Лиса сви рамене и върна потника на закачалката. Двете с Камила изпробваха безброй модели. Баснословно щедрите им издръжки им позволяваха въобще да не се замислят за цените на дрехите. Лиса ми предложи да ми купи всичко, което си харесам. През целия ни живот сме били щедри една към друга, затова не се поколебах да приема предложението й. Но изборът ми я изненада.
— Вече се сдоби с три термоблузи, както и с един суичър с качулка — изброи ги тя, докато ровеше в купчината с джинси на „Би Си Би Джи“. — Станала си такава голяма досада.
— Хей, не те видях да си купуваш секси потници.
— Не аз носех досега такива потници.
— Много ти благодаря.
— Знаеш какво имам предвид. Дори си вдигнала косата си.
Наистина го бях направила. Последвах съвета на Дмитрий и вече носех косата си вдигната на висок кок. С което спечелих усмивката му веднага щом ме видя така променена. Така ако се сдобиех с правото да нося символичните татуировки с формата на мълнии на врата ми, непременно щяха да се виждат.
Лиса се озърна наоколо, за да се увери, че никой от останалите няма да ни чуе. Чувствата й, достигащи до мен по нашата връзка, показваха, че е разтревожена и неспокойна.
— Знаела си за госпожа Карп.
— Да. Чух за това около месец, след като тя изчезна.
Лиса преметна през ръката си едни джинси с бродерия, без да гледа към мен.