Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Око за око - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Око за око

Электронная книга - «Око за око». Краткое содержание книги:

В Роузууд, където най-сладките усмивки крият най-тъмните тайни, четири малки лъжкини стават много лоши момичета… Спенсър, Ариа, Хана и Емили с години са пазили скандалните си тайни, но сега някой — скрит зад инициала „А“ — им прави гадни номера, заплашвайки живи да ги изгори, като извади греховете им на показ… За да оцелеят, те трябва здраво да се държат заедно, но могат ли наистина да си имат доверие?
„Око за око — и светът ще ослепее“ бил казал Махатма Ганди. Но при такава заплаха кой ти гледа прошка и любов към ближния?! Загадките се множат и нашите сладурани се люшкат все по-неудържимо между двете немислими крайности: „Кажи си всичко…“ — шепне им един вътрешен глас. „В бирата е истината!“ — затапва го друг и ехидно подмята: „Кофти е само, че Истината — както и бирата — в големи дози водят до ужасен махмурлук…“ Колко истина (бира) можеш да понесеш?
А коварните SMS-чета само това и чакат — тъкмо да си помислиш, че ги праща някакъв таен обожател, и получаваш специална доставка. Ей такава например:
„Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.
А.“
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 100
Перейти на страницу:

Тогава изведнъж се сети. Чантата й все още бе у Тоби. Което означаваше… че ключовете й са у него.

Тя вдигна телефона в кухнята и набра 911. Но той изобщо не даде сигнал. Тя натисна бутона и се ослуша за сигнал „свободно“, но слушалката бе абсолютно безмълвна. Емили усети, как коленете й омекват. Сигурно бурята бе скъсала телефонните жици.

Няколко секунди остана неподвижна в коридора, като само долната й челюст трепереше. Дали Тоби е завлякъл Али в дупката за косата? Била ли е още жива, когато я е хвърлил долу?

Тя хукна към гаража и заключи всичко. В ъгъла съзря старата си бейзболна бухалка. Грабна я и почувства колко е тежка. Донякъде доволна, тя се промъкна към предната врата, като заключи зад себе си с резервния ключ от кухнята. След това тихичко приклекна в сенките и положи бухалката в скута си. Навън бе адски студено и тя можеше да види един грамаден паяк, който тъчеше мрежа в другия ъгъл на вратичката. Паяците винаги я бяха плашили, но сега тя трябваше да бъде смела. Не можеше да позволи на Тоби да я нарани.

33.

Коя сега е лошата сестра?

На следващата сутрин, след като взе душ, Спенсър влезе в спалнята си и забеляза, че прозорецът е отворен. Рамката с мрежа също бе откачена, а пердетата се полюшваха от вятъра.

Тя хукна към прозореца със свито гърло. Въпреки че след като предишната вечер успя да се свърже с Емили, тя се поуспокои, това си беше доста странно. Семейство Хейстингс никога не отваряха рамките с мрежа, защото щяха да влязат молци, които да съсипят скъпите килими. Тя бързо затвори прозореца и провери под леглото и в дрешника. Нямаше никой.

Когато телефонът й иззвъня, тя едва не се препъна в крачолите на копринената си пижама от бързане. Откри го увит в балната й рокля, която бе съблякла предишната вечер и бе захвърлила на пода — нещо, което старата Спенсър Хейстингс никога не би направила. Получила бе имейл от Сепията.

Скъпа Спенсър, благодаря ти, че изпрати есетата си по-рано. Прочетох ги и съм много доволен. Ще се видим в понеделник.

Господин Макадам.

Спенсър се тръшна по гръб на леглото, сърцето й биеше бавно, но силно.

През прозореца на спалнята си тя виждаше една красива, прохладна септемврийска неделна утрин. Ароматът на ябълки изпълваше въздуха. Майка й, навила дънки и сложила сламена шапка, подстригваше храстите край алеята с градинските си ножици.

Тя не можеше да понася това… Всичката тази красота и спокойствие. Грабна телефона си и натисна бутона за бързо набиране на номера на Рен. Може би ще успеят да се видят по-рано. Трябваше да се махне от Роузууд. Телефонът иззвъня няколко пъти; след това се чу прищракване и тракане. Минаха няколко секунди преди Рен да се обади.

— Аз съм — проплака Спенсър.

— Спенсър? — Рен звучеше уморено.

— Да — настроението й премина в раздразнение. Нима не разпознаваше гласа й?

— Може ли да ти се обадя след малко? — Рен се прозя. — Аз малко… Още спя.

— Но… Трябва да говоря с теб.

Той въздъхна.

Спенсър омекна.

— Съжалявам. Моля те, би ли поговорил с мен сега? — Тя тръгна да обикаля из стаята. — Имам нужда да чуя приятелски глас.

Рен мълчеше. Спенсър дори провери дисплея на телефона си, за да се убеди, че все още са свързани.

— Виж — каза най-накрая той. — Това не е най-лесния начин да ти го кажа, но… мисля, че няма да се получи.

Спенсър разтърка ушите си.

— Какво?

— Смятах, че всичко ще бъде наред. — Гласът на Рен звучеше сковано. Почти като на робот. — Но мисля, че си твърде млада за мен. Аз просто… Не знам. Изглежда, сме съвсем различни.

Стаята пред очите й се размаза, след това се килна на една страна. Спенсър стисна телефона толкова силно, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Чакай малко. Какво? Бяхме заедно онзи ден и тогава всичко беше наред!

— Знам. Но… Боже, никак не е лесно… Започнах да се виждам с друга.

За няколко секунди мозъкът на Спенсър изключи. Тя нямаше представа как да отговори. Беше сигурна, че дори не диша.

— Но аз правих секс с теб — прошепна тя.

— Знам. Съжалявам. Но мисля, че така е по-добре.

По-добре… за кого? Спенсър чу как в далечината машината за кафе на Рен изписка, че кафето е готово.

— Рен… — примоли се Спенсър. — Защо правиш това?

Но той вече беше затворил.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)