Заговорът

— Госпожице Ширакава — рече той, — владетелят Ийда желае да разговаря с вас.

Опитвайки се да скрие неохотата си, тя се върна в беседката, където Ийда вече се бе настанил върху възглавниците. Жените се бяха отдръпнали и съзерцаваха реката.

Каеде коленичи на дървения под, сведе глава доземи, усещайки как дълбоките му очи, същински вирове разтопено желязо, се плъзгат по тялото й.

— Можеш да седнеш — отсече той. Гласът му бе груб и учтивите фрази в устата му звучаха нелепо. Почувства погледите на хората му, тежкото мълчание, което вече познаваше, онази смесица от похот и възхищение.

— Шигеру е щастливец — отбеляза Ийда и тя долови заплаха и злоба в смеха на хората му. Мислеше, че той ще й говори за сватбената церемония или за баща й, който вече бе изпратил вест, че няма да може да присъства на сватбата поради болестта на съпругата си. Следващите думи на Ийда я изненадаха. — Доколкото знам, Араи е твой стар познат?

— Запознах се него, докато служеше на владетеля Ногучи — отвърна тя предпазливо.

— И Ногучи го прати в изгнание заради теб — каза Ийда. — Той допусна непростима грешка и заплати сурово за нея. Сега, изглежда, ще ми се наложи да се разправя с Араи на прага на собствения си дом — той въздъхна дълбоко. — Сватбата ти с владетеля Отори идва точно навреме.

Каеде си помисли: „Аз съм едно невежо момиче, отгледано от Ногучи, вярно и глупаво. Не знам нищо за интригите между клановете.“ Постара се да придаде кукленски вид на лицето си и преправи гласа си така, че да звучи като детски.

— Желая да сторя само онова, което владетелят Ийда и баща ми изискват от мен.

— И по време на пътуването си не си чула нищо за действията на Араи? Шигеру не ги ли е обсъждал в някакъв момент?

— Нямам никакви вести от владетеля Араи, откакто напусна имението на владетеля Ногучи.

— И все пак хората говорят, че бил твой голям почитател.

Тя събра смелост да вдигне поглед към него през гъстите си ресници.

— Не мога да нося отговорност за начина, по който ме възприемат мъжете.

За миг погледите им се срещнаха. Неговият бе пронизващ, хищен. Тя усети, че той също я желае както всички останали, възбуден и изкушен от идеята, че обвързването с нея носи смърт.

В гърлото й се надигна отвращение. Помисли си за иглата, скрита в ръкава й, и си представи как я забива в плътта му.

— Така е — съгласи се той, — нито можем да обвиняваме който и да е мъж, че ти се възхищава — после подхвърли през рамо на Абе: — Ти беше прав. Изящна е — сякаш говореше за някакъв бездушен предмет на изкуството. — Вътре ли влизаше? Не ми позволявай да те задържам. Предполагам, че здравето ти е крехко.

— Владетелю Ийда — тя отново се поклони до земята и се оттегли на колене до края на беседката. Шизука й помогна да се изправи на крака и двете се отдалечиха.