Заговорът

— Вие намушкахте човек в яростта си — припомни й Шизука.

— Значи… знаеш?

— Араи ми каза. Хората не подозират на какво са способни, обладани от ярост или от страх. Не се разделяйте с ножа си. Ще ми се да имахме мечове, но са твърде неудобни за криене. Ако се стигне до битка, най-добре е да убиеш врага колкото се може по-бързо, и да му вземеш меча.

— Какво ще стане? — попита Каеде.

— Ще ми се да можех да ви кажа всичко, но е твърде опасно за вас. Просто искам да сте подготвена…

Каеде отвори уста да попита още нещо, но Шизука измърмори:

— Трябва да мълчите — не ме питайте нищо и не говорете с никого. Колкото по-малко знаете, толкова по-малка ще е опасността, която ви застрашава.

Каеде получи скромна стая в края на резиденцията непосредствено до голямото помещение, в което бяха жените с владетелката Маруяма и дъщеря й. И двете помещения имаха излаз към градината, разположена по протежение на южната страна на резиденцията. Каеде чуваше плисък на вода и лекото шумолене на дърветата. През цялата нощ усещаше бдителността на Шизука. Веднъж даже се надигна в постелите и съзря момичето, седнало с кръстосани крака при вратата, почти невидимо на фона на беззвездното небе. В късните часове се обадиха кукумявки, а на зазоряване откъм реката долетяха крясъците на патици и гъски. Започна да вали.

Тя задряма, заслушана в тях, и се събуди от пронизващия грак на гарвани. Дъждът бе спрял и вече бе горещо. Шизука бе облечена. Щом видя, че Каеде е будна, тя коленичи до нея и прошепна:

— Господарке, трябва да се опитам да говоря с владетеля Отори. Бихте ли станали, за да му напишете писмо… стихотворение или нещо друго? Нужна ми е привидна причина да го посетя отново — после продължи с по-висок глас: — Ще донеса мастило, но моята господарка не бива да бъде тъй нетърпелива. Имате цял ден, за да напишете подходящите стихове.