Алена кралица
- Автор: Авеярд Виктория
- Серия: Алена кралица #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1752-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алена кралица». Краткое содержание книги:
Мер търси прехрана на улиците, краде каквото може, за да помогне на семейството си да оцелее, загубила е надежда за бягство от гетото, което е неин дом. Но когато по странен обрат на съдбата е наета като прислуга в двореца на кралското семейство, се случва нещо немислимо. Чудо. Катастрофа! Мер открива пред очите на благородниците и двамата принцове, че притежава тайнствена сила… Но как е възможно, когато кръвта ? не е сребърна?
Мер е отвлечена и затворена в двореца, а червената ? кръв е прикрита под рокли от муселин и бижута. Но зад бляскавите кулиси на разкоша дремят вражди и коварство, а в кралския двор клокочи вътрешна война – защото да властваш е опасна игра. На фона на интригите на благородниците действията на момичето ще отприщят жесток и смъртоносен танц, който ще изправи принц срещу принц – и Мер срещу собственото ? сърце.
По време на следващия си урок с Джулиан не мога да се концентрирам. Не мога да се съсредоточа върху нищо, освен предстоящото. Толкова много неща могат да се объркат и толкова много е заложено на карта. Животът ми, този на Килорн, животът на Мейвън – всички си слагаме главите на дръвника заради това.
– Наистина не ми влиза в работата, но – започва Джулиан, и гласът му ме сепва – струваш ми се, ами, много привързана към принц Мейвън.
Едва не се засмивам от облекчение, но не мога да не се почувствам жегната в същото време. Мейвън е последният човек, за когото би трябвало да съм нащрек в тази змийска яма. Дори само от намека настръхвам.
– Аз съм сгодена за него – отвръщам, като полагам всички усилия да не се озъбя.
Но вместо да зареже темата, Джулиан се навежда напред. Ведрото му държание обикновено ме успокоява, само че днес е единствено вбесяващо.
– Просто се опитвам да ти помогна. Мейвън е истински син на майка си.
Този път наистина се тросвам:
– Не знаеш нищичко за него. – Мейвън е мой приятел. Мейвън рискува повече от мен. – Да съдиш за него по родителите му, е все едно да съдиш мен за кръвта ми. Само защото мразиш краля и кралицата, не означава, че можеш да мразиш и него.
Джулиан се взира в мен, погледът му е решителен и пълен с огън. Когато проговаря, гласът му прозвучава повече като ръмжене:
– Мразя краля, защото той не можа да спаси сестра ми, защото я замени с онази пепелянка. Мразя кралицата, защото тя съсипа Сара Сконос, защото взе момичето, което обичах, и го пречупи. Защото изтръгна езика на Сара. – А после по-ниско, като вопъл: – Тя имаше такъв прекрасен глас.
Залива ме вълна от гадене. Внезапно проумявам мъчителното мълчание на Сара, хлътналите ѝ бузи. Нищо чудно, че Джулиан накара нея да ме излекува; тя не би могла да каже на никого истината.
– Но – думите ми са немощни и дрезгави, сякаш на мен ми отнемат гласа – тя е лечителка.
– Лечителите на повърхностни рани не могат да се лекуват сами. А никой не би оспорил наложеното от кралицата наказание. Затова Сара трябва да живее така, опозорена, завинаги. – В гласа му отекват спомени, всеки един по-ужасен от предишния. – Сребърните не обръщат внимание на болката, но сме горди. Гордост, достойнство, чест – това са неща, които никоя способност не може да замени.
Колкото и ужасно да се чувствам заради Сара, не мога да не се боя за себе си. Изтръгнали са ѝ езика заради нещо, което е казала. Какво може да причинят на мен?
– Забравяш се, малко мълниеносно момиче.
Прозвището е като плесница през лицето ми: стряска ме и ме връща в реалността.
– Този свят не е твой. Това, че си се научила да правиш реверанси, не е променило този факт. Ти не разбираш играта, която играем.
– Защото това не е игра, Джулиан. – Бутам към него книгата със записките му и тикам списъка с имената на мъртвите в скута му. – Това е въпрос на живот и смърт. Не играя за трон или корона, или принц. Изобщо не играя. Аз съм различна.
– Такава си – промърморва той, като прокарва пръст по страниците. – И именно затова си застрашена от всички. Дори от Мейвън. Дори от мен. Всеки може да предаде всеки.
Умът му се отнася нанякъде и очите му се замъгляват. На тази светлина изглежда стар и посивял, един озлобен човек, преследван от призрака на мъртвата си сестра, влюбен в една сломена жена, принуден да обучава момиче, което не може да направи нищо, освен да лъже. Над рамото му зървам картата на онова, което е било някога, на предишния свят. Целият този свят е преследван от призраци.
А после идва най-ужасната мисъл, която ме е спохождала някога. Шейд вече е моят призрак. Кой друг ще се присъедини към него?
– Не се залъгвай, момичето ми – прошепва най-сетне той. – Играеш играта като нечия пионка.
Сърце не ми дава да споря. Мисли, каквото искаш, Джулиан. Няма да позволя на никого да ме заблуждава.
Птолемей Самос. Полковник Макантос. Лицата им танцуват в ума ми, докато двамата с Кал се въртим по пода на всекидневната. Тази вечер луната се смалява, изчезва, но надеждата ми никога не е била по-силна. Балът е утре, а след това, ами не съм сигурна по какъв път може да поемат нещата. Но ще бъде различен път, нов път, който да ни отведе към по-добро бъдеще. Ще има невинни жертви, наранявания и смърт, които не можем да избегнем, както се изрази Мейвън. Но ние знаем рисковете. Ако всичко мине по план, Алената гвардия ще е издигнала знамето си пред очите на всички. След атаката Фарли ще излъчи нов видео материал, излагайки подробно исканията ни. Равенство, права, свобода. В сравнение с всеобщ бунт звучи като добра сделка.