Златна лилия

— Не! — простенах, разпознала дългата, ягодоворуса коса. — Анджелина. Как се е вмъкнала? Няма значение. — Имаше доста готови да й помогнат да се промъкне. Придружителките навярно не са я забелязали в училищния автобус. — Трябва бързо да я изведем оттук. Ако я заловят, със сигурност ще я изключат.

— Маската наистина скрива лицето й — изтъкна Джил. — Може би никой няма да забележи.

— Госпожа Уедърс ще забележи — настоях и въздъхнах. Онази жена притежава шесто чувство за… ох. Твърде късно.

Госпожа Уедърс наблюдаваше в другия край на залата, но орловият й поглед не пропускаше нищо. Като се взрях в тълпата на дансинга, я видях да си проправя път към масата с пунша. Не мисля, че още бе разпознала Анджелина, но подозренията й определено бяха събудени.

— Какво има? — попита Брейдан, местейки поглед между Джил и мен. Без съмнение лицата и на двете ни изразяваха един и същ ужас.

— Нашата братовчедка всеки момент здравата ще загази — отвърнах аз.

— Трябва да направим нещо. — Очите на Джил бяха разширени и тревожни. — Трябва да я измъкнем оттук.

— Как? — възкликнах.

Госпожа Уедърс стигна до масата с освежителните напитки тъкмо когато Трей и Анджелина се запътваха към дансинга. Видях я как понечи да ги последва, но не стигна много далеч… защото огромната купа с пунш внезапно избухна.

Е, не самата купа. Избухна пуншът вътре, изригвайки нагоре впечатляваща струя искряща, зелена течност. Последваха писъци и най-близко стоящите бяха опръскани, но госпожа Уедърс бе тази, която отнесе по-голямата част от пенливия душ.

Чух как Брейдан си пое рязко дъх.

— Как, за бога, стана това чудо? Трябва да е… Сидни?

Бях извикала и отскочила няколко крачки встрани. Знаех точно какво бе предизвикало експлозията. Брейдан предположи, че реакцията ми се дължи на страх да не пострадам.

— Всичко е наред — успокои ме. — Ние сме твърде далеч, за да стигнат парчетата до тук.

Погледнах мигом към Джил. Тя сви леко и безпомощно рамене, все едно искаше да каже: „Е, нима имах друг избор?“ Обичайната ми реакция на магията на мороите беше отвращение и страх. Тази вечер тези чувства бяха примесени с шок и тревога. Не биваше да привличаме вниманието към себе си. Вярно е, че никой не знаеше, нито би могъл да се досети, че Джил е използвала вампирска водна магия, за да причини разсейването с изригването на пунша, но това нямаше значение. Не исках да плъзнат слухове, че в „Амбъруд“ се случват странни, необясними явления. Ние трябваше да останем незабележими.

— Добре ли си? — Еди внезапно бе изникнал до нас — по-точно до Джил. — Какво се случи? — Дори не гледаше към пунша. Цялото му внимание бе насочено към Джил и също както и по-рано, това й направи впечатление. Отговори Брейдан, чиито очи горяха с интелектуално любопитство, докато наблюдаваше как учителите бързат да разчистят бъркотията.