Златна лилия

— Разбира се — отвърна кавалерът ми с явно облекчение. Нещо ми подсказваше, че и той е бил на също толкова танцови забави колкото мен: николко.

Пуншът ни предостави възможността да обсъдим захарта и изкуствените подсладители, но без особен ентусиазъм от моя страна. Бях твърде загрижена за нещо друго. Брейдан не бе казал и дума за роклята ми и това ме изпълваше с безпокойство. И той ли бе толкова шокиран колкото мен? Дали любезно се въздържаше да сподели искреното си мнение? Едва ли можех да очаквам комплименти, след като й аз не ги сипех с щедра ръка, така че реших да рискувам.

— Костюмът ти е страхотен — отбелязах. — От фирмата за театрални облекла е, нали?

— Да. — Той сведе поглед и приглади гънките на туниката си. — Разбира се, не е съвсем достоверен, но става. — Туниката беше дълга до коляното, прикрепена с игла на едното рамо, изработена от много лек, бледокремав вълнен плат. Дрехата бе в комплект с вълнена пелерина в тъмнокафяво, характерна за онова време. Дори с пелерината, голяма част от ръцете и гърдите му оставаха открити, показвайки стегнатото тяло на спортист с добре оформени мускули. Винаги съм го смятала за хубав, но до този момент не бях осъзнавала, че всъщност беше доста секси. Очаквах това откритие да предизвика по-силни чувства у мен, но не стана така.

Той чакаше да кажа нещо.

— Моят костюм също, не е съвсем, хм, достоверен.

Брейдан огледа безпристрастно дрехата ми.

— Не е — съгласи се. — Изобщо не е. Ами, предполагам, че кройката е приблизително същата. — Замисли се. — Но въпреки това смятам, че ти стои много хубаво.

Малко си отдъхнах. От неговите уста това можеше да се приеме за голям комплимент. Докато често бе доста многословен по други теми, биваше твърде пестелив, когато ставаше дума за емоции. Не би трябвало да очаквам нещо повече от простото излагане на фактите, така че думите му бяха наистина рядко изключение.

— Хей, Мелбърн! Къде се криеш? — Трей приближи към нас и започна да пълни щедро чашата си с искрящия зелен пунш. — Изглеждаш убийствено! И секси. — Хвърли извинителен поглед към Брейдан. — Не го приемай погрешно. Само казвам истината.

— Разбирам — кимна Брейдан. Не можах да сдържа усмивката си. През последните дни Трей се държеше някак странно в мое присъствие и беше хубаво да го видя отново в обичайната му форма.

Трей ме удостои с още един възхитен поглед, а сетне се извърна към Брейдан.

— Хей, я го отбележи. И двамата сме с тоги. Римско право! — Вдигна ръка за поздрав, но Брейдан не откликна.

— Моята дреха е гръцки хитон — обясни търпеливо. Огледа тогата на Трей, ръчно производство, която подозрително приличаше на спален чаршаф. — А твоята, хм, не е.