Няма връщане назад

— И скъсала отношенията си с майка си?

— Не го каза направо, но аз разбрах, че не поддържа връзка с нея. Във всеки случай, аз нито веднъж не чух Лена да й звъни.

Да, евентуален разговор с родителите за детството и юношеството на Леночка Шчоткина ще бъде свързан с доста главоболия. Бащата починал. Майката далече. Вярно, може да я намери, ако отдели доста време и сили, но нужно ли е това? Щом майката отдавна не живее в Русия, а напоследък не се е чувала с дъщеря си, какво може да знае тя за нейния живот и за днешните й проблеми? Нищо.

Впрочем мотивът за престъпление е нещо двустранно. Ако ти завиждаш за нечие богатство, обектът на твоята завист не може да е бедняк; ако завиждаш заради красота, обектът не може да е грозник; ако отмъщаваш за обида, обектът на твоето отмъщение трябва да е бил способен и да е имал възможност да те обиди. Във формирането на мотив за предумишлено убийство участват две страни: убиецът и неговата жертва. И ако искаме да намерим мотива, трябва не само да търсим престъпника, но и да се опитваме да разберем какъв човек е бил убитият.

Значи, трябва да се занимаваме с личността на Елена Шчоткина-Сафронова. И може би — дори би било по-добре — да събираме информация от странични хора. Близките, естествено, знаят повече, но невинаги казват това, което знаят, а понякога и лъжат. Чуждите хора знаят по-малко, но пък нищо не крият.

— Кажете, Егор Виталевич, кой от познатите на Елена присъства на вашата сватба?

— Само Нина Клевцова и Наташа Разгон, но Нина също толкова е и моя позната…

— А на погребението?

— Нина. Наташа я нямаше в града, била някъде в чужбина.

— И какво, никакви приятелки от Новосибирск, никакви роднини?

— Не, никакви.

— А от ваша страна много поканени ли имаше?

— Доста бяха. За сватбата резервирах ресторант за четирийсет души.

— Това не ви ли се стори странно? Трийсетгодишна жена кани на първата си сватба само една приятелка, която не е ваша обща позната. От страна на младоженеца — почти четирийсет познати и приятели със съпругите си, а от страна на младоженката — един.

— Знаете ли — отново потърка брадичката си той, погледна през прозореца, после премести поглед към книжата на бюрото си, — не съм се замислял за това. Просто попитах Лена кого би искала да покани на сватбата, тя назова Наташа Разгон и Ниночка от салона и аз ги прибавих в списъка. И толкоз.

— И дори в този момент не я попитахте за майка й? — уточни Настя.

— Попитах я. Именно тогава тя ми разказа, че й е сърдита. По тона й разбрах, че е по-добре да не разискваме тази тема и че тя при всяко положение не смята нито да кани майка си на сватбата, нито изобщо да й съобщава, че се е омъжила.

— И вие така и направихте… — неопределено подхвърли Настя.

— Какво съм направил? — навъси се Сафронов.

— Не сте разисквали повече тази тема — поясни тя.