Нощни вълци

— А какво е имал предвид с тези промени в живота ви?

— Имаше предвид големи пари. Те трябваше да променят живота ни. Веднъж се изпусна… Каза, че те трябвало да му платят тези пари. Че нямали друг изход.

— Те? — попитах. — Кои са тези „те“?

— Не знам. Не го попитах тогава. Но той беше, как да кажа… много възбуден.

— Възбуден ли?

— Да. Беше радостен, сякаш чакаше някакъв празник. И през цялото време ми говореше, че сега ще заживеем така, както заслужаваме.

— Какъв беше по професия мъжът ви?

— Компютърен специалист.

— Кажете ми, Анна Генадиевна, не ви ли се е сторило, че мъжът ви е научил някаква тайна напоследък?

Тя объркано се огледа:

— Тайна ли?

— Да — казах аз. — Разбирате ли, понякога се случва човек да научи нещо и да реши, че това знание ще му донесе много пари. Например може да заплаши някого, че ще разгласи тази информация. А на този някой това не му изнася. Или трябва да си плати, или…

— Да бъде убит — каза Горохова.

— Да.

Анна Генадиевна се намръщи. Изглежда, не й беше хрумвал подобен вариант.

— Той каза: няма къде да ходят, ще платят като нищо. Аз мислех, че ще му платят за неговата работа, за това, което правеше за тях. А излиза, че ги е шантажирал. Това е в негов стил.

— В негов стил ли… Какво имате предвид?

— Той винаги намираше някакви малки недостатъци у хората и после ги упрекваше за това.

Разбрах, че има предвид себе си.

— Е — казах, — благодаря ви.

— Няма за какво — равнодушно отговори тя.

След като оперативно-следствената група, оглавявана от дежурния следовател на Московската градска прокуратура, приключи с всички необходими действия на местопрестъплението, двамата с Грязнов напуснахме апартамента. Разбирах, че Слава не ме извика случайно, беше решил, както казват при нас, да ми „примери“ това дело. Според него то имаше отношение към делата на Портнов и неговата банда. Но засега нямахме твърди доказателства за това.

Вече в колата Грязнов се зае подробно да ме въведе в нещата:

— Управлението за икономическата престъпност наблюдава отдавна Горохов. Той е бил компютърджия от екстра класа, който напуснал работата си преди няколко месеца и започнал да работи във фирмата на Портнов. Спадал е към „интелектуалното“ крило.

Там хората се делят, така да се каже, на два отряда: „интелектуалци“ и „биячи“. Момчетата от управлението за борба с икономическата престъпност вече са изяснили с доста голяма сигурност, че ограбването на банките е ставало по следната доста проста схема.

Компютърджиите проследяват движението по сметките. Те не са действали като класически хакери, не са превеждали суми по свои сметки. Портнов е знаел, че рано или късно ще го спипат за такива далавери. Колкото и да е силен един хакер, винаги ще се намери по-добър и ще го засече.