Часовникаря [bg]

Райм свика всички: Селито, Купър, Пуласки и Бейкър.

Амелия Сакс ги огледа и заговори:

— Знам, че е късно, но искам да знаете какво става. Не е свързано с Часовникаря, а с другия случай, който разследвам. С Крийли… Някой ме следи. Кейтрин мисли, че и тя е видяла някого.

Специалистката по кинесика кимна.

Сакс погледна Пуласки:

— Каза, че си видя онзи мерцедес. След това появявал ли се е?

— Не. Последният път беше този следобед.

— Ами при теб, Мел? Нещо необичайно?

— Мисля, че не. — Стройният лаборант намести очилата си. — Но не съм се оглеждал. Рядкост е някой да следи обикновен лаборант.

Селито каза, че му се струва, че е видял да го следят.

— А теб, Денис? — попита Сакс. — Забелязал ли си да те следят, когато беше в Бруклин?

Той поклати глава:

— Аз ли? Не съм бил в Бруклин.

Тя се намръщи:

— Ама… не си ли бил?

— Не.

Сакс погледна Данс, която внимателно наблюдаваше Бейкър. Калифорнийската полицайка кимна.

Сакс премести ръката си към пистолета и се обърна към Бейкър:

— Денис, дръж ръцете си така, че да ги виждаме.

Очите му се разшириха от изненада.

— Какво?

— Трябва да поговорим.

Никой от другите (които бяха запознати с положението) не реагира, само Пуласки приближи ръката си към пистолета. Лон Селито застана зад Бейкър.

— Хей, какво става? — намръщи се Бейкър и погледна плахо дебелия детектив.

— Трябва да ти зададем няколко въпроса, Денис — каза Райм.

Това, което Кейтрин Данс сподели пред криминалиста, бе много тънко наблюдение и нямаше нищо общо със следене; Сакс го беше споменала само за да притъпи вниманието на Бейкър. Данс си спомни, че когато разказваше, че е бил на местопрестъплението в цветарското ателие, лейтенантът седеше с кръстосани крака, гледаше в земята и положението на тялото му подсказваше, че може би лъже. Твърдеше, че току-що идва от местопрестъплението, но не си спомняше дали улица „Спринг“ е отворена за движение или не. Тъй като нямаше причина да лъже за мястото, където е бил, за момента Кейтрин не му обърна внимание.

Когато обаче Сакс спомена, че някой е отварял колата ѝ, Данс си спомни поведението на Бейкър. Сакс се обади на Нанси Симпсън и попита в колко часа си е тръгнал лейтенантът.

— Веднага след вас, детективе — отговори ѝ полицайката.

Бейкър обаче ѝ беше казал, че е останал още близо час.

Симпсън спомена, че Бейкър е тръгнал за Бруклин.

Сега Сакс го попита дали е ходил в квартала, за да може Данс да следи за признаци, че лъже.

— Отворил си колата ми и си пребъркал чантичката ми — обвини го Сакс. — Разпитвал си съседите ми, като си се представял за бивш колега.