![Хищник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/3/hishchnik-bg-download.jpg)
Хищник [bg]
- Автор: Престон Дуглас
- Серия: Уайман Форд #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-89-9
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хищник [bg]». Краткое содержание книги:
С „Хищник“ Дъглас Престън ще разтрепери читателите и ще ги държи в напрежение до последния миг. Майкъл Крайтън би искал той да е написал нещо, поне наполовина толкова всепоглъщащо; „Хищник“ е трилър за специалната ви колекция. Library Journal
„Хищник“ направо ме срази! Дъг Престън е малко като Гришам, малко като Крайтън, малко като Стивън Кинг, но си остава истински уникален, превъзходен писател със свои собствен стил. Дейвид Хагбърг, USA Today
Тя изтича по тунела — държеше в шепа кибритената клечка, докато не изгоря и не опари кожата й. Продължи напред в тъмното, като се опитваше да си спомни какво има напред. По едно време спря и се ослуша. Дали не идваше след нея? Видя й се неправдоподобно да рискува да слезе долу по стълбата, по която тя се бе спуснала — никой нормален човек не би го сторил, пък и тя бе изпочупила доста стъпала. Трябваше да намери въже и това щеше да отложи присъдата й за известно време. Но нямаше да е за дълго: спомни си, че бе видяла едно въже в килията си, навито на кълбо до леглото.
Тя се насили да се концентрира и да мисли рационално. Спомни си, че някъде бе чела, че всички пещери дишат и че най-добрият начин да намериш изхода е да следваш „диханието“ на пещерата — което ще рече въздушното течение. Запали една клечка. Пламъчето се изви назад, към мястото, откъдето беше дошла. Тя се насочи в противоположната посока, по-дълбоко в мината, газеше през водата, движеше се толкова бързо, колкото й позволяваше тъмнината. Тунелът зави надясно и премина в голяма галерия с колони от груб камък, които продължаваха да стоят на местата си и да подпират тавана. Втора клечка й показа накъде водеха два от тунелите. Водата отиваше в левия. Тя спря, пламъчето беше достатъчно, за да види каква е посоката на въздушното течение и да реши да тръгне по десния тунел, единственият, който водеше нагоре.
Клечката догоря и тя я хвърли. Спря, за да преброи колко клечки са останали в кутийката. Петнайсет.
Опитваше се да се движи по интуиция, но скоро разбра, че става твърде бавно. Трябваше да се отдалечи колкото се може повече от онзи побъркан тип. Сега беше времето да използва кибрита, нямаше какво толкова да го пести за после.
Запали поредната клечка и продължи; малко след това зави зад ъгъла и откри, че тунелът е блокиран от срутване. Втренчи поглед нагоре към тъмната дупка в тавана, откъдето се бе изсипала огромна маса камъни, които сега лежаха в безредна купчина долу. Няколко камъка с размери на кола продължаваха да висят от тавана под странен ъгъл, подпирани от паднали греди, и изглеждаха така, сякаш ще се сгромолясат при най-лекото побутване.
Сали се върна назад и пое по левия тунел, онзи, по който течеше потокът. Паниката й нарасна; всеки момент похитителят й щеше да се появи долу. Тя тръгна след водата, като цапаше през локвите, надявайки се, че ще я отведе до някакъв изход. Тунелът се спусна надолу и след това се изравни. Водата стана по-дълбока и тя осъзна, че това е езеро; скоро равнището на водата стигаше до кръста й. На следващия завой видя причината: масивно срутване бе блокирало напълно тунела и спираше водата. Някаква част от нея успяваше да премине през процепите между камъните, но останалата се задържаше.
Изруга наум. Дали не беше пропуснала някой тунел? Дълбоко в себе си знаеше, че не е възможно. След пет минути бе изследвала всички достъпни кътчета в мината. Казано с две думи — беше в капан.
Запали нова клечка, пръстите й трепереха, докато се оглеждаше трескаво за изход, за тунел или отвор, който да не е видяла. Догарящото пламъче я опари и тя драсна поредната клечка. Трябваше да има някакъв изход.
Върна се назад, безразсъдно унищожавайки клечка след клечка, докато стигна до първото срутване. То представляваше компактна маса, не се виждаха никакви явни дупки, но тя търсеше някакъв отвор, през който да се провре. Нямаше нищо.
Преброи останалите клечки. Седем. Без да се колебае, запали една и тогава забеляза дупка в тавана. Беше безумие да мисли, че може да стигне дотам. Пламъчето беше твърде слабо, за да освети дълбините й, но все пак й се стори, че може да има достатъчно място, където да изпълзи и да се скрие — ако решеше да рискува и да се покатери по несигурната купчина от камъни.
Беше лудост. Докато стоеше трепереща и изпълнена с нерешителност, клечката догоря, едно малко камъче се отрони от дупката, направи няколко подскока и хлътна в хаоса от камъни и греди, след което се показа до краката й.