Свечеряване [bg]

— Ще внимаваме — обеща доктор Алпърт.

— Вие двамата оставате тук — нареди им Мередит с тон, нетърпящ възражения.

Бони погледна Мередит в очите. Искаше да може да стане и да й помогне за Изобел. Но Мередит я изгледа така решително, че по-добре беше да не спори с нея.

Щом излязоха, Бони все пак се опита да се надигне. Но очите й тутакси се замъглиха. Виждаше само някаква неясна, пулсираща сивота.

Пак се отпусна на дивана и стисна зъби.

Дълго след това откъм стаята на Изобел се чуваха само трясъци и викове. Бони чу как се повиши гласът на доктор Алпърт, после и гласът на Изобел, а накрая се чу и трети глас… само че не на Мередит, която никога не крещеше. По-скоро прозвуча като гласа на Изобел, но по-отслабнал и смутен.

Накрая настъпи тишина. Мередит и доктор Алпърт се върнаха, влачейки между тях накуцващата Изобел. От носа на Мередит капеше кръв, а прошарената коса на доктор Алпърт беше настръхнала, но някак си бяха успели да навлекат една тениска върху нараненото тяло на Изобел. Доктор Алпърт не само че придържаше Изобел, но и носеше лекарската си чанта в другата.

— Вие, ранените, изчакайте там, където се намирате. След малко ще се върнем за вас — каза им лекарката.

После доктор Алпърт и Мередит се качиха на горния етаж, за да приберат и бабата на Изобел.

— Никак не ми харесва цвета на лицето й — отбеляза доктор Алпърт лаконично. — Нито тика на лицето й.

След минута се върнаха, за да помогнат на Джим и Бони да се настанят в джипа на доктор Алпърт. Небето оставаше забулено в облаци. Слънцето висеше като червена сфера ниско над хоризонта.

— Искаш ли да ти дам някакво болкоуспокояващо? — попита я лекарката, като видя как Бони гледаше черната й лекарска чанта. Изобел беше натикана най-отзад в джипа, където седалките бяха сгънати.

Мередит и Джим седнаха на двете седалки отпред, като баба Сайтоу бе притисната между тях. Бони, по изричното настояване на Мередит, седна най-отпред, до лекарката, която бе зад волана.

— Хм, не, добре съм — каза Бони. Всъщност само тя се питаше дали в болницата наистина ще могат да спасят Изобел от инфекцията по-добре, отколкото билковите компреси на госпожа Флауърс.

Но макар че главоболието й не отслабваше, а на челото си имаше подутина колкото яйце, мислите й бяха съвсем ясни. Имаше нещо, което я глождеше, не й даваше мира — някакъв сън или нещо друго, което я бе осенило, докато, както каза Мередит, е била в безсъзнание.

Но какво беше то?

— Е, добре, да тръгваме. Поставихте ли си коланите? — Джипът потегли от къщата на семейство Сайтоу. — Джим, ти спомена, че на горния етаж е тригодишната сестричка на Изобел. Затова позвъних на внучка си Джейнила да дойде. Поне ще остане някой в къщата.

Бони се изви, за да погледне към Мередит. И двете заговориха едновременно.