![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
— От Лорън — каза Райън с лека нотка на отвращение. — Но това сега няма значение. Никой не ги е виждал там от януари.
— Продължавайте — настоя Майкъл възможно най-внимателно. — Какво точно са видели тези хора?
— Описват жената като висока около метър шейсет и пет, много бледа, с нездрав вид. И един изключително висок мъж, вероятно над метър и деветдесет, с разкошна дълга черна коса — и двамата американци.
Майкъл искаше да каже нещо, но сърцето му биеше учестено, а не искаше никой да разбере. Извади кърпата си, сгъна я и попи горната си устна.
— Тя е жива и е в опасност, онова създание я държи затворена — прошепна той.
— Това не е сигурно — каза Райън. — Не би издържало в съда. Това са само предположения, но фалшивите чекове са друго нещо. Те изискват незабавна намеса.
— Юридическите изказвания са доста объркващи — каза Аарън.
— Да, това е влудяваща бъркотия — каза Пиърс. — Ние изпратихме проби от кръвта, открита тук, на две различни генетични лаборатории и нито една от тях не можа да ни даде еднозначен отговор.
— Дадоха ни отговор — каза Аарън. — Казват, че мострите сигурно са замърсени, защото принадлежат на нечовешки вид примат, който не могат да определят.
Майкъл се усмихна горчиво.
— А какво казва доктор Ларкин? Роуан му е изпратила директно материалите. Какво знае той? Какво му е казала по телефона? Трябва да науча всичко.
— Роуан била много възбудена — каза Пиърс. — Страхувала се, че може да бъде прекъсната. Отчаяно искала Ларкин да получи материалите и да ги занесе в „Кеплингер“. Това доста го разтревожило. Ето защо той ни сътрудничи, но е предан на Роуан и не иска да нарушава поверителността, въпреки че споделя нашата тревога.
— Той е тук — каза Майкъл. — Видях го на бдението.
— Да, тук е — отвърна Райън. — Но не иска да обсъжда мострите, които е занесъл в института.
— От това, което докторът пожела да сподели, човек може да заключи, че той има богат тестов материал за това същество — рече Аарън.
— Същество? — намеси се Райън. — Ето че пак се озовахме в зоната на здрача. — Изглеждаше вбесен. — Не знаем дали онзи мъж е същество, някакъв… нечовешки вид или нещо друго. Не знаем и какво е името му. Знаем само, че е общителен, образован, интелигентен, говори бързо с американски акцент и хората, които са разговаряли с него в Донелайт, го намират за интересен.
— Какво общо има това, за бога? — настоя Пиърс. — Татко, моля те…
Майкъл го прекъсна:
— Какво е изпратила Роуан на доктор Ларкин? Какво са открили в института „Кеплингер“?
— Там е работата — отвърна Аарън, — че той няма да даде пълна информация на нас, но пък може да го каже на теб. Иска да поговорите и да ти направи генетични тестове.
Майкъл се усмихна.
— Така ли, сега?
— Да, прав си да се съмняваш — каза Райън. Той като че се люшкаше между гневното нетърпение и изтощението. — И други хора са се опитвали да направят такива тестове на семейството. Смятани сме за нещо като затворена група. Не се съгласихме.
— Като мормоните или амишите — рече Майкъл.
— Точно така — каза Райън. — Има и много отлични законови механизми да не се позволи подобно нещо, а и какво общо би могло да има семейство Къри с това?
— Мисля, че се отклоняваме от темата — каза Аарън и погледна многозначително към Майкъл. — Както и да наричаме придружителя на Роуан, той е от плът и кръв и очевидно минава за човек.
— Чуваш ли се какво говориш! — извика Райън вече съвсем вбесен.
— Разбира се — отвърна Аарън.
— Искам да видя лично тези медицински доказателства — каза Райън.
— И как ще ги разчетеш? — попита Пиърс.
— Искам да ги получа.
— Татко, трябва да обсъдим това.
Майкъл вдигна ръка, за да ги призове към спокойствие.
— Вижте, медицинските тестове няма да решат нищо. Аз го видях. Аз говорих с него.
Настана тишина.
Майкъл осъзна, че за първи път споменава това пред семейството. Никога, никога не бе признавал пред Райън и Пиърс и със сигурност пред никой друг Мейфеър какво се беше случило на Коледа. Хвана се, че поглежда към Мона, а после очите му се спряха на човека, на когото всъщност бе разказал станалото — Аарън.
Останалите го гледаха с явно и сдържано очакване.