Снайперистът [bg]

— Какво означава това? — втренчи се в нея Бийчъм.

— От името на хората, които ви обичат, аз ви моля да напуснете поста председател на Комисията по разузнаването и да се откажете от президентската надпревара. Войната срещу тероризма поема в нова посока, но много хора са на мнение, че вие ще се противопоставите на тези тенденции. Ако откажете да излезете от играта, те ще го направят вместо вас!

Бийчъм поклати глава.

— Вземете я — добави жената и тикна касетата в ръката й. — Тя ще ви помогне да си промените решението.

Бийчъм пое касетата и със същото движение я изхвърли през прозореца. Тази жена очевидно беше на страната на хората, които страшно много искат да я наранят. Записът върху тази касета нямаше да й донесе никаква полза.

— Парсънс, нали? — процеди през зъби тя подозрението, което я беше обзело още от началото на тази странна среща. — Кажете на този жалък страхливец, че няма да се предам толкова лесно. В този град нещата никога не остават в тайна. Ще се бия с него и ще го победя!

— Съжалявам, че мислите така — отвърна Рут, натисна спирачките и отби в банкета. Нещо проблесна в страничното огледало и Бийчъм се обърна тъкмо навреме, за да види как зад тях спира полицейски автомобил без отличителни знаци. — Мислех ви за по-умна…

— Какво правите, за Бога? — попита Бийчъм.

Рут изключи мотора и сложи лоста в положение „паркиране“. Двама мъже в безлични костюми се приближиха откъм страната на пътничката.

— Добро утро, госпожо — поздрави единият от тях. — Вие ли изхвърлихте това?

Микрокасетата беше кацнала на върха на писалката му. Бийчъм хвърли кос поглед към Рут, след което заби очи право пред себе си. Този път не я обзе познатото чувство на отчаяние, може би защото на негово място се появи неподозирано силното желание за бой.

— Аз съм специален агент Уедърбай от Федералното бюро за разследване, госпожо сенатор — представи се човекът със сивия костюм, а колегата му пристъпи напред и отвори вратичката: — Ще ви помолим да слезете от колата!