![Снайперистът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/5/snajperistt-bg-download.jpg)
Снайперистът [bg]
- Автор: Уиткомб Кристофер
- Серия: Джеръми Уолър #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585569X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снайперистът [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожица Мално? — попита той със силен източноевропейски акцент.
— Аз съм — кимна тя и се огледа, питайки се как я беше познал.
— Търсят ви по телефона, моля… — рече човекът и й подаде слушалката на безжичния телефон.
— Ало? — притисна я до ухото си Сирад. Беше готова да се закълне, че е Хамид, но още при първия звук в мембраната разбра, че това обаждане няма да има нищо общо с телесните наслади.
— Мислех си, че ще обядваме заедно — обяви един плътен мъжки глас, басов и приятен.
— Ти не си от хората, чиито номера са във файла ми за бързо набиране — отвърна с усмивка Сирад, светкавично окопитила се от изненадата. За контактите си с този човек имаше специален номер, но до този момент го беше използвала само два пъти. — Нека позная, пристигнал си в града, но само за един ден…
Така работеше мистър Хох. Появяваше се изневиделица — винаги когато тя най-малко го очакваше — след което изчезваше, често и без да си довърши изречението. Не губеше нито секунда за прояви на тактичност или някакви сантименти.
— Откъде знаеш, че съм тук? — попита тя.
— О, моля те! — отвърна с безкрайна самоувереност плътният бас. През последните три години той беше нейният резидент — пъпната връв, свързваща я с един мрачен свят, за който малцина подозират. Разбира се, че знаеше — той винаги знаеше всичко.
— Трябва да говоря с теб — рече. — Лично.
— Кога? Сега ли? — погледна часовника си Сирад. Срещата с клиентите беше насрочена за девет, а тя вече закъсняваше.
— Няма да отнеме много време. Ще те чакам в ресторанта на хотела.
Сирад кимна и върна телефона на пиколото. После бе обзета от внезапни подозрения и се огледа, сякаш очакваше да открие човека, който я беше проследил. Прогони това чувство и заизкачва широкото стълбище към ресторанта, по това време пълен с бизнесмени и туристи. Мистър Хох седеше на малка маса близо до кухнята.
— Изглеждаш добре — тихо каза той, но басовият му глас пак излъчи характерния си резонанс. Беше облечен в блейзър от кашмир и сиви вълнени панталони, а от фигурата му се излъчваше онази особена солидност, която е характерна за някои цветнокожи мъже.
— Ти също изглеждаш добре — отвърна Сирад и се настани срещу него и чинията с яйца по бенедиктински, които разсеяно ровеше с вилицата си. Хох протегна ръка да се здрависат и в дланта й се оказа твърд правоъгълен предмет, който тя побърза да прибере в чантичката си, без да го разгледа.
— Ключ от стая 327 — промърмори той и отхапа от препечената си филийка. — На леглото има плик. В него е софтуерният пакет, който трябва да качиш в персоналния лаптоп на Хамид, преди да заминеш на близкоизточната си обиколка.
— Каква близкоизточна обиколка? — учуди се Сирад. — Какви ги говориш?
— Саудитците са изтеглили напред датата на доставката. Желанието им е да пуснат по-рано в действие вашата система „Куантис“.
— Момент — вдигна ръка Сирад. — Мислех, че става въпрос за дата някъде през есента. В момента дори не са ме прехвърлили изцяло на работа по проекта.
— След две седмици ще бъдеш повикана в Ню Йорк, където ще те инструктират за новите срокове на проекта „Куантис“. Малко след това ще отлетиш от Ню Йорк за Дубай за формалния старт на операцията със саудитците.
— За Дубай? А защо не за Риад?
— Саудитските ви партньори искат да обявят договора по време на срещата на високо равнище на ОПЕК. Според тях това е стратегически ход, който ще им даде допълнителна тежест при разпределението на производствените квоти.
Сирад се намръщи.
— А какво ще стане с нашите срокове?
— Налага се да променим и тях — отвърна Хох и посегна към чинията си. — Не виждам какво би ни попречило.
— Защо сега? Многократно ме уверяваха, че акцията ще стартира през есента.
— Нещата се променят и ти прекрасно го знаеш…
Сирад мрачно поклати глава. Гневът й нарастваше.