Снайперистът [bg]

— Свържи се с него и му кажи, че искам веднага да извика Сирад при себе си, в кабинета. Не утре сутринта, а сега — в този момент!

— Слушам, сър — кимна Траск и бръкна за мобилния си телефон. — Какво ще заповядате да прави с нея, след като я повика?

— Да й даде някаква задача, все едно каква. Не искам да се мотае в опасна близост до никой от сътрудниците ми. До четвъртък вечерта всички подразделения трябва да са на позиция, а това означава цялостно пренаписване — от медийните анекси до организираната подкрепа и операциите за отвличане на вниманието. В допълнение искам спешно да събереш екип от „чистачи“, които да огледат апартамента на Хамид за евентуални „дървеници“, плюс пълен преглед на личния му хардуер, който използва интерфейс за връзка с нашите бази данни.

Мичъл започна да щрака с пръсти като военачалник, който подрежда силите си за предстоящата атака.

— Искам да зная за всичко, което върши Сирад от тази минута до утрешния й полет. Всичко, разбираш ли? С кого разговаря, къде ходи, какви фрази изрича по телефона, от коя страна на шибаното легло предпочита да спи!

— Ще имам грижата, господин Мичъл — успокоително отвърна Траск. — Но според мен всичко около Сирад е нормално. Тя се запозна с Хамид в един асансьор, абсолютно случайно. Освен това Хамид е съвсем наясно за какво става въпрос и едва ли ще си позволи да компрометира тайните ни операции.

Юмрукът на Мичъл звучно потъна в разтворената му длан.

— Май не ти е ясно, а? — подхвърли той. — Тази жена вижда всичко. Ако дори за миг допускаш, че е от хората, които не знаят какво правят, значи не си подходящ да работиш за мен. Искам я в кабинета на Дитер в рамките на един час. Искам неотстъпното й наблюдение.

След тези думи пристъпи към прозореца и остана там, загледан в панорамата на нюйоркските светлини.

— Кой отговаря за сигурността на това пътуване?

— Бартолъмю.

— Кой?

— Крис Бартолъмю, бившият командос от „Делта Форс“.

Мичъл не можа да си спомни човека, но вярваше на строгата система, която беше въвел. Всеки, който работеше за сигурността на корпоративно, финансово или научно-техническо ниво, бе предварително подготвен на 17-ия етаж, преминавайки през прецизни тестове и продължителен скрининг. Канцелариите на този етаж бяха лишени от прозорци, но това не пречеше на хората в тях да наблюдават абсолютно всички тайни операции на „Бордърс Атлантик“.

— Искам да го инструктираш лично — заповяда Мичъл. — Разбираш ли? Да не споделя със Сирад абсолютно нищо, преди да влязат в страната. Ако надуши нещо нередно, моментално да се свърже лично с мен. Тази наша малка екскурзия е свързана с прекалено много пътувания и аз не искам да объркаме конците само защото ти си мислиш, че знаеш това, което знае Сирад!