Тамплиерът
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тамплиерите #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Еднорог»
- ISBN: 978-954-365-058-3
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тамплиерът». Краткое содержание книги:
Двама млади франкски рицари, Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер, увлечени от общия ентусиазъм, тръгват под знамената на тулузкия граф. Съдено е след тежкия и кървав път, дългите обсади, предателствата и отчаянието тъкмо те двамата, достигнали Йерусалим, да основат най-прочутия рицарски орден — орден с невероятна съдба, обгърнат в мистерии, чиято история вълнува човечеството до наши дни.
Каква е тайната мисия, която тласка Юг дьо Пайен напред? Каква е загадката, която ще съхраняват занапред рицарите от Ордена на Храма? Ще оцелее ли вярата на бъдещите тамплиери през измамите, зверствата и изкушенията, съпътстващи кръстоносния поход?
Хрониката, написана от Елеонор, сестрата на Юг дьо Пайен, съпровождала брат си, разкрива тайни и заговори около епичния поход към Светите земи. Загадъчна фигура преследва рицарите на Храма още от началото на похода — заплахите са последвани от убийства. Още някой се е добрал до тайните сведения, с които разполагат Юг и Годфроа, а краят на кървавата надпревара ще настъпи под стените на Йерусалим.
«Тамплиерът» е първото заглавие от вълнуваща поредица, посветена на загадките, интригите и убийствата, окървавили основите на една от най-загадъчните тайни организации в историята на човечеството — Орденът на Храма.
В късната есен на 1098 година семето, посято от Юг и Годфроа, започваше да дава плод. Появи се нова сила, която се противопоставяше и на нормани, и на провансалци, движение, което включваше огромната част от бедните в Божията армия. Те се наричаха просто «йерусалимити» и искането им беше точно и ясно: достатъчно време беше прахосано в Антиохия за кавги кой колко да заграби. Армията трябваше незабавно да продължи похода си към Йерусалим. Надигането на протестите, умело направлявани от Юг и Годфроа, се засилваше. Пиер Отшелника се присъедини към редиците на протестиращите и се превърна в красноречив говорител на йерусалимитите от целия град. Най-накрая те успяха да принудят водачите си да се върнат в Антиохия от нескончаемите си грабителски набези. Армията се строи по улиците на града, приветствайки водачите на похода, когато те се завърнаха в града. Прочутите рицари се връщаха с препълнени с плячка каруци, следвани от дълги върволици турски пленници, на чийто вратове висяха отсечените глави на техните другари. Независимо от това, йерусалимитите скоро принудиха съвета на водачите да се събере и Пиер Отшелника изложи тяхната гледна точка.
— Понеже господарите са възпирани от страх, други причини или заради обещанието си към императора, да ни поведат към Йерусалим, тогава, ние, народът, ще изберем сред нас бойци, хора смели и отдадени на службата си на Бога, с чиято благословия ще тръгнем. Не се ли притесняват принцовете — запита Пиер, — нашите господари, че се бавим повече от година и че хиляди бойци изгинаха тук? Онези, които искат да останат и да грабят злато, нека да останат! Онези, които искат Антиохия, да я имат! Ние обаче ще се отправим на път. Онези, които останат, ще се погубят, без да са сторили нищо добро, точно както и онези, които измряха през изтеклото време на това място. Впрочем всеки ден в Антиохия ние сме раздирани от толкова неразбирателства, че по-скоро ще разрушим стените на града, вместо да възстановим покоя, на който се радвахме преди превземането му. Вместо да изнемощяваме от глад или кавги, трябва да се върнем към своето поклонничество.
Сеньорите от съвета не можаха да устоят на настояванията. Взеха решение и постигнаха приемливо за всички споразумение. През ноември 1098 година армията навлезе навътре в земите на Сирия, с намерението да превземе Марат-ен-Нуман, крепост от изключителна важност, която контролираше пътищата на юг. Марат беше добре укрепен град, над чийто защитни стени се извисяваше джамията със синьо кубе, построена на огромен хълм, от който се виждаше как Божията армия разпъва лагера си долу в ниското сред маслинените насаждения пред градските стени. Франките опънаха шатрите и изградиха набързо колиби, покрити със сухи лозови клонки, после започнаха да наблюдават и да чакат. Марат беше ограден с могъща защитна стена, кули и дълбок сух ров. Турците не показваха страх, бяха отблъсквали и преди нападения на франките и си мислеха, че и този път ще ги отблъснат. Цялото население на града се беше струпало по отворите на парапетите и проклинаше франките, ругаеха подлостта им и окачваха по стените обърнати кръстове. Поведението им получи търсения ответ. Божията армия нападна веднага, хвърли мостове през сухия ров и прехвърли леки стълби през стените, но стълбите лесно бяха отрязани. Франките се отдръпнаха и се приготвиха за обсада.
Ноември отмина и дойде декември със студ и леден дъжд, който прокъса палатките им и от който оскъдните им хранителни запаси прогизнаха. Франките, включително и Елеонор, бяха принудени да се пръснат из нивите, ровеха и копаеха за семена от жито, ечемик, леща или някакъв зеленчук. Пиер Бартелеми отново подхвана пророчествата. Държеше се като втори Йоан Кръстител, обвиняваше Божията армия в безброй непростими грехове: убийства, грабеж, плячкосване, насилвания, прелюбодейство. Тези грехове, настояваше той, били истинската причина за настоящите им несгоди. Подтикваше ги да пречистят душите си чрез тайнствата, чрез молитва и даване на милостиня. Другарите му се съгласяваха, после бързо се заемаха с по-земните си грижи.