Вкусът на рая

Софи сподави една усмивка. Аманда не знаеше толкова, колкото си мислеше, че знае, ако нямаше представа, че именно Крис беше замесен в скандала.

— Както искате, милейди. Кажете на съпруга ми всичко, което искате. Нищо, което можете да кажете, не е в състояние да причини разрив във връзката ни.

Лейди Агата се върна.

— Майчинството си има своята отплата, но е и голямо изпитание. Очаквате ли да дарите съпруга си със семейство, Софи, скъпа?

— Надявам се един ден да имам деца — отвърна Софи.

— Вие сте женени от седмици; може би вече носите дете.

Софи не получи възможност да отговори, когато една прислужничка дойде, за да съобщи, че капитан Радклиф е пристигнал.

— Крис е тук? — каза Софи, надигайки се от стола си.

— Не ставайте, Софи. Ще го поканя да се присъедини към нас, а после ще пратя да повикат Честър.

Агата даде съответните нареждания. Софи отбеляза с известно раздразнение, че Аманда бухна русата си коса и подръпна деколтето на корсажа си, очаквайки появата на Крис.

Крис се появи на верандата, спирайки рязко, когато видя Софи.

— Софи… нямах представа, че си тук.

— Очевидно — измърмори тя мрачно. Дали не беше дошъл да се види с Аманда?

— Чуба каза, че ти и Катина сте взели каретата, но предположих, че сте отишли в Кингстън.

— Моля, седнете и се присъединете към разговора, капитане — покани го Агата. — Честър ще дойде веднага.

— Нещо се е случило — каза Софи, когато забеляза угриженото изражение, което набръчка челото на Крис. — Какво има?

— Моля ви, кажете ни, капитане — каза Агата. — Ще го чуя от Честър рано или късно.

— Предпочитам да изчакам лорд Честър.

— Тук съм — каза Честър, когато дойде на верандата. — Какво има, Радклиф? Имате ли новини?

— Сигурен ли сте, че трябва да обсъждаме това пред дамите?

— Ако е нещо, което ще се отрази и на нас, моля ви, говорете свободно, капитане — каза Агата.

— Много добре. Получих известие, че мародерстващи роби са подпалили плантация близо до Спаниш Таун. Насилието може да се разпространи и тук.

— Значи въпросът е уреден — изрече Честър. — Семейството ми заминава от Ямайка с „Мери Диъри“. Корабът трябва да пристигне следващата седмица.

— О-о, чичо, мене не ме е страх — изсмя се Аманда. — Ще остана и ще се грижа за нещата тук, докато леля отведе децата на безопасно място.

— Би трябвало да заминете със семейството си, милейди — каза Крис. — Аз ще изпратя Софи при брат ми, докато премине опасността.

— Може да опиташ — предупреди го Софи, — но няма да се получи. Оставам, Крис.

— Ще го обсъдим у дома, Софи.

Макар че Крис изглеждаше решен, тя отказваше да бъде принудена да направи нещо, което не искаше да направи. А тя със сигурност не искаше да се отделя от него.

— Мисля, че трябва да заминеш, Софи — каза Аманда, разчупвайки напрегнатото мълчание между Крис и Софи.

— Защо вие да можете да останете, а аз не? — възрази Софи.

— Аз съм логичният избор да се погрижа за мъжете. Леля си има деца, които да пази, а ти може би носиш наследника на съпруга си.

Главата на Крис се вдигна рязко.

— Софи, вярно ли е?

— Време е да си тръгвам — каза Софи, като се изправи и приглади полите си. — Ще намеря Катина, докато вие с лорд Честър обсъдите последното развитие на нещата.

— Тръгвам с тебе. Отсега нататък не искам да излизаш от плантацията без охрана.

— Крис, наистина…

— Той има право, скъпа — съгласи се лорд Честър. — Нещата са доста тихи засега, но човек никога не знае. Бъдете уверена, че моето семейство ще бъде на борда на „Мери Диъри“, когато корабът напусне Кингстън.

Крис и Софи се сбогуваха. След като Катина се присъедини към тях, нямаше възможност да продължат спора си.

Яздейки Атлас редом с каретата, Крис обмисляше стряскащите думи на Аманда. Софи носеше ли детето му? Ако беше така, той трябваше да я убеди да се върне в Англия. Чувствата му бяха объркани. Какво мислеше по въпроса да стане баща? Потърси отговора в сърцето си и беше изненадан от това, което откри. Не беше усещал нищо толкова вълнуващо и емоционално развеселяващо от повече години, отколкото беше склонен да си признае.