Сърце (Дневникът на един ученик)

Той притежаваше пламенен героизъм и военен гений. Той е участвувал в четиридесет сражения, в трийсет и седем от които е излязъл победител. Когато не се е сражавал, е работил, за да преживява, или се е уединявал на един самотен остров, за да обработва земята. Той е бил учите, моряк, работник, търговец, войник, генерал, диктатор. Той беше велик, простодушен и добър. Мразеше всички потисници, обичаше всички народи, закриляше всички слаби; стремеше се само към доброто, отблъскваше почестите, презираше смъртта, обожаваше Италия. Когато надаваше вик за война, цели легиони от храбреци се стичаха към него от всички страни: господари напускаха дворците си, работници — работилниците си, младежи — училищата, за да отидат да се бият в сиянието на неговата слава.

През време на война носеше червена риза. Беше силен, рус, красив. На бойните полета беше мълния, в сърдечния си живот — юноша; в страданията — светец. Хиляди италианци умираха за отечеството, умираха щастливи, като го виждаха да минава отдалеч, увенчан с победа; хиляди биха умрели за него; милиони го благославяха и ще го благославят. Той умря! Целият свят го оплаква. Ти засега не го разбираш. Но ще четеш за подвизите му, постоянно ще чуваш да се говори за него; и с постоянното ти израстване ще расте пред тебе и неговият образ. Когато пораснеш, ще го виждаш като гигант. И когато ти няма да бъдеш вече на тоя свят, когато няма да са живи вече синовете на твоите синове и тия, които ще се родят, поколенията пак ще гледат нависоко неговата светла глава на спасител на народите, увенчана с имената на неговите победи като от кръг звезди, и ще засияват челото и душата на всеки италианец, когато произнася името му.