Смъртоносен танц
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #6
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Смъртоносен танц». Краткое содержание книги:
— Казват, че не са чули и видели нищо — каза Долф. Каза го така, сякаш знаеше, че някой от тях или всички те заедно лъжат. Едно от първите неща, които полицаите научават е, че всички лъжат. Някой крие нещо, друг само преиначава, но всички лъжат. Да допуснеш, че всички крият по нещо спестяваше време.
Загледах се в лицето на Робърт, в полуотворената му отпусната уста. Имаше протъркани белези в двете ъгълчета на устата му, леко зачервени.
— Забелязал ли си следите около устата му?
— Да — каза Долф.
— И нищо нямаше да ми споменеш за тях?
— Ти беше заподозряна.
Поклатих глава.
— Не си го вярвал наистина. Просто задържаш всички детайли близо до себе си, както винаги. Уморих се да подреждам парченца, които ти вече си подредил.
— Та, какво би си помислила за белезите? — попита той, гласът му беше неутрален.
— Знаеш дяволски добре, какво бих си помислила за тях. Може да е бил със запушена уста, докато са му причинявали това. Съседите може наистина да не са чули нищо. Но това все още не ни обяснява как са влезли убийците в къщата. Ако е имало забъркани вампири, то те не биха могли да влязат без покана. Робърт не би поканил непознати вампири в къщата си, така че или някой от вампирите му е бил познат, или някой от хората, или в крайна сметка не са били вампири изобщо.
— Може ли човек да прекоси прага и да покани вампирите вътре?
— Да — казах аз.
Долф продължаваше да си води бележки и да не ме поглежда.
— Така че търсим разнородна група, поне един вампир, поне един не вампир, поне една вещица или некромант.
— Последното ти го е предложила Рейнолдс — казах аз.
— На друго мнение ли си?
— Не, но доколкото знам аз съм единствения некромант в града, следователно трябва да е някой външен — в момента, в който го казах осъзнах, че в момента в града имаше нов некромант. Доминик Дюмар.
— Джон Бърк не може ли да го направи?
Помислих над това.
— Джон е жрец-вудун, но това не е вуду. Не съм запозната със знанията му в магическите тайнства чак толкова. Също така не знам дали е достатъчно могъщ, за да направи това, дори и да има знанията.
— Ти достатъчно могъща ли си?
Въздъхнах.
— Не знам, Долф. Аз съм почти нова в некромантията. Имам предвид, че вдигам мъртви от години, но не с такива церемонии — придвижих се към тялото. — Никога не съм виждала магия като тази.
Той кимна.
— Нещо друго?
Мразех мисълта, че въвличам Доминик Дюмар в това, но беше прекалено голямо съвпадение, че силен некромант посети града и веднага имаше убит чрез некромантия вампир. Ако беше невинен, щях да се извиня. Ако не беше невинен, за него щеше да последва смъртно наказание.
— Доминик Дюмар е некромант. Току-що пристигна в града.
— Той би ли могъл да направи това? — попита Долф.
— Срещала съм го едва един път, Долф.
— Дай ми някакво мнение за него.
Помислих си как почувствах Доминик в главата си. За предложението му да ме обучава в некромантията. Проблемът беше в това, че беше глупаво да убие Робърт и да остави тялото му, така че да го намерим. Доминик Дюмар не ми приличаше на глупав човек.
— Да, би могъл. Той е човешки слуга на вампир, което ти дава двама от твоята разнородна група.
— Вампирът познавал ли е Робърт?
Поклатих глава.
— Не и доколкото знам.
— Имаш ли номер, на който да мога да открия господин Дюмар?
— Мога да се обадя на нашия нощен секретар и да ти го дам.
— Чудесно. — Долф се втренчи в записките си. — Дюмар ли е най-сериозният ти заподозрян?
Помислих над това.
— Да, предполагам, че е така.
— Имаш ли някакви доказателства?
— Той е некромант, а това е било направено от някого с познания в некромантията — свих рамене.
— По същите причини заподозряхме теб — каза Долф. Почти се усмихна, след като го каза.
— Точка за теб — казах аз. — Малко ме засегна.
Долф затвори бележника си.
— Сега ще те отведа на разпита ти.
— Добре. Вече мога ли да се обадя на Катрин?
— Има телефон в кухнята.
Зербровски отвори вратата.
— Съпругата му е тук и е доста истерична.
— Кой е с нея?
— Рейнолдс.
През отворената врата чувах женски глас, близък до писък.
— Робърт, моят съпруг, мъртъв? Не може да е мъртъв. Не може да е мъртъв. Трябва да го видя. Вие не разбирате какво е той. Той не е мъртъв — гласът идваше по-близо.
— Тя не трябва да вижда това, Анита.