Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
Като по команда точно в този момент Уайът обърна глава и погледна право в тяхна посока.
— Дяволите да го вземат! — възкликна Лили. — На живо е още по-хубав. Губя шансове да убедя съдебните заседатели, ако сред тях има някоя жена или гей.
Грей се престори, че не е чул.
— Почна се — каза той. — Сега Макнийл ще започне най-напред с фотографиите, за да му стане ясно, че отдавна сме по петите му.
Макнийл прерови снимките, които беше правил с Чилдрис, и извади една, на която в едър план се виждаха Уайът и Донован да се целуват на терасата на хотела.
— Предлагам да се върнем малко назад, по-близо до деня, в който беше убит брат ви.
Уайът погледна намръщено и нищо не каза.
— Искам да чуя какво е това? — попита Макнийл и подхвърли небрежно фотографиите върху масата.
Уайът се приведе, за да погледне снимката, после вдигна глава към детектива.
— Ако бяхте малко момче, щях да ви обясня.
Макнийл подхвърли върху масата следващата снимка — на нея ръката на Уайът беше върху гърдите на Донован.
— Искам да чуя какво е и това.
Уайът дори не си направи труда да я погледне.
— Кое конкретно не разбирате?
— Виж ти — отбеляза Грей, — мислех си, че ще бъде доста трудно да се поведе разговор с него.
— Просто не му пука — отвърна Лили.
— Не. Забелязах, че за момент стисна зъби. Вбесен е, но умее добре да го прикрива. Не забравяй това по време на делото.
Макнийл върна снимките в папката бавно и спокойно, за да даде възможност на Уайът да види, че папките със снимки са много на брой.
— Ами тогава най-добре ще бъде да започнем от самото начало — заяви Макнийл. — Къде бяхте в деня, когато Уилям Уайът изчезна.
— Аз не знам кога точно се е случило това — отвърна невъзмутимо Уайът. — Неговата съпруга и синът му са забелязали, че той не е във фермата няколко дни след изчезването му, и едва тогава са подали сигнал за това.
— Вие посещавали ли сте фермата на Уайът?
— Не.
— Убеден ли сте?
— Абсолютно.
Тогава се включи детектив Торело. Той се пресегна и от едно запечатано пликче за съхраняване на улики извади кожено копче с инкрустация.
— Това познато ли ви е? — попита.
Пиърсън и Ливинсън се напрегнаха.
— Не е нужно да отговаряте на този въпрос — побърза да го предупреди Ливинсън.
Уайът обаче не му обърна:
— Това май е изгубеното копче от палтото ми.
— А знаете ли къде намерихме това копче, господин Уайът? — Като видя, че няма да получи отговор, Торело продължи: — Намерихме го под капака на кладенеца, където са открили трупа на брат ви. Този кладенец се намира почти до самата ограда на фермата, а вие твърдите, че никога не сте били там. Да ви дадем ли възможност да премислите отговора си?
— Не, вече го чухте.
— Как ще ни обясните тогава, че копчето от палтото ви е било намерено там?
— Нямам обяснение.
Торело застана до самата маса.
— Кажете ми как копче, според собствените ви думи от вашето палто, е попаднало под капака на кладенеца на ферма, която никога не сте посещавали?
— Вече казах… — отвърна нервно Уайът. — Нямам обяснение.
Лили с доволно изражение обърна глава към Грей, но за нейно учудване той стоеше навъсено с ръце в джобовете и гледаше мрачно.
— Той не е този, когото търсим — обясни, защото забеляза недоумението й. — И е убеден, че знае как да го докаже.
— Какво имаш предвид? Как така?
— Нямам представа, но предчувствам, че всеки момент ще каже. Погледна часовника си два пъти досега и вече започва да губи търпение.
В стаята за разпит Торело наблюдаваше изпитателно как Уайът мълчи и затова реши да го притисне:
— Нека тогава да ви обясня как според нас това копче е попаднало под капака на…
— Сигурно историята ви ще бъде доста интересна и увлекателна, но аз нямам време да я изслушам. Нещо друго ще ме питате ли? — Торело само го погледна враждебно и Уайът продължи: — Приемам това като отговор, че друго за обсъждане няма. Тогава ето какво ще ви кажа: Уилям изчезна през ноември. Аз бях поръчал в Лондон ушиването на същото това палто, от което липсва копчето, и след това ми го доставиха в Чикаго в края на декември.
Макнийл пристъпи към него със сговорчивото изражение на „доброто ченге“:
— Откъде точно купихте палтото и може ли да бъде удостоверена датата на доставката?
— Ще ви дам адреса на моя шивач в Лондон. Той ще ви каже също така откъде са закупени копчетата и ще удостовери, че не е поставял подобни копчета на други мои дрехи.
— Къде е това палто сега?
— При него е — изпратих му го, за да поръча ново копче и да го постави на мястото на предишното. Имате ли друго да ме питате, или мога да си вървя?