Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Сигурно е свързано с делото на баща ми?
— Донякъде.
— Какво искате да кажете?
— Като се видим, ще ви обясня.
Тя се смути от тона му. В началото беше толкова мил, а поканата прозвуча доста делово.
— Да си взема ли моя адвокат? — реши да се пошегува тя.
— Можете да вземете, когото искате — отвърна любезно той, а Кейт се ядоса на себе си, че приемаше толкова емоционално обаждането му. — Но смятам, че ще бъде по-добре Ивън да не присъства.
Веднага след разговора с него Кейт се обади на Холи.
— Здравей — каза тя веднага щом чу гласа на приятелката си, — от снощи вече съм у дома. Току-що ми се обади областният прокурор Грей Елиът и ме помоли да отида в десет и половина в кабинета му. Става дума за нещо по случая с баща ми. Имам нужда от подкрепа и ще се радвам много, ако дойдеш с мен.
— Ще дойда — отвърна Холи. — След четирийсет и пет минути идвам да те взема, тъкмо ще ми разкажеш как сте прекарали там.
Лъскавият ван на приятелката й спря пред къщата в определеното време. Холи се усмихна, когато видя Кейт до себе си, но миг след това стана сериозна:
— Какво си правила там, че изглеждаш така ужасно! — Тя потегли напред.
Щом видя приятелката си, Кейт почувства радостно облекчение и моментално се отпусна:
— Какво съм правила, питаш? Ами имам си нова любов и се сгодих.
— За Ивън ли или за новата ти любов?
— Сгодих се за Ивън. Новата ми любов е Макс.
— Супер. Има ли нещо лошо в това?!
— Не.
— Ами, защо тогава изглеждаш така… измъчена?
— Защото послушах съвета ти и легнах с друг мъж.
Холи вторачи невярващ поглед в нея и закова спирачките.
— И как мина?
Кейт затвори очи и направи усилие да се усмихне.
— Не много добре — отвърна.
— Нищо чудно, та вие сте били не повече от два дни заедно. Но пък за два дни човек може доста неприятности да си докара?
— Да, и то ужасно, ужасно много.
— Я разкажи нещо повече — Холи не се отказваше да разпитва.
— Не сега… на връщане. Но пък постъпката на Ивън беше страшно благородна.
— Ти да не би да си казала за това на Ивън?
— Той носеше годежен пръстен за мен. — Кейт отвори очи и се усмихна съвсем непринудено.
Тя протегна ръка, за да покаже пръстена си. Приятелката й го огледа внимателно. — Холи беше с пропити джинси, износени ботуши, бяло вълнено поло, поизтъркан дебел тъмносин жакет. Тя не ползваше грим, имаше дълга руса коса, прибрана на кок с кафеникава шнола.
— Невероятен е — възхити се Холи. Скъпоценният камък е от изключително качество, много рядък цвят, перфектна форма.
Беше „блудната“ дъщеря на прочути нюйоркски богаташи и разбираше от бижута. Притежаваше попечителски фонд, от който отказваше да се възползва, макар че ставаше въпрос за истинско състояние. Дори с това облекло тя изглеждаше изискана, освен това притежаваше невероятния талант в миг да се преобразява във високомерна госпожица и да се държи със самочувствие.
Близките й живееха в Ню Йорк, но тя не обичаше да говори за тях, само от време на време се шегуваше, със сестра й са длъжни да помагат на онеправданите, като компенсация за това, че произхождат от династия на обирджии. Холи се грижеше за изоставени животни, а сестра й Лоръл предоставяше безплатна съдебна защита на жени и деца.
Трийсет и втора глава
— Благодаря ви, Кейт, че веднага се отзовахте на молбата ми — каза Грей Елиът, след като се запозна с Холи. — Заповядайте. — Той посочи към канапето с малка масичка отпред и по един стол от двете й страни.
Двете млади жени седнаха на канапето. Кейт любопитно се загледа в Елиът, който остави на масичката няколко папки и седна на стола. Погледна я с усмивка и сложи лакти на коленете си.
— Познавате ли добре Мичъл Уайът?
Тя застина от изумление.
— Но нали казахте, че е свързано с делото на баща ми.
— Възможно е да има връзка. Именно затова водя разследване. Добре ли познавате Мичъл Уайът? — повтори с равен и спокоен глас.
— Ивън ли ви каза за него?
— Не, не той, нито пък ще го научи от мен и затова ви посъветвах, че е по-добре да не идвате с Ивън.
Това определено беше благороден жест от страна ни прокурора и Кейт се вгледа в него, за да го прецени по-добре.
— Ще ви поставя въпроса другояче — продължи той.
— От колко време го познавате?
— От два дни. Запознахме се случайно в Ангила.
— Тогава ли го видяхте за пръв път?
— Да.
— Добре ли познавате този човек? — върна се той към предишния въпрос.
— Съвсем не — каза тя.
— Убедена ли сте.
— Абсолютно.
На лицето му се изписа разочарование, дори съжаление, когато я погледна към нея и отвори папката. Измъкна рязко купчина снимки и ги подхвърли напред — върху полираната маса се пръснаха уголемени цветни изображения на Кейт и Мичъл.