Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Ако съдите по поведението на Уайът, можете ли да заключите, че е обичал и вас?
Този въпрос я стресна и ужасно я смути. Тя затвори очи и с усилие произнесе едва-едва:
— То се вижда.
— Край на всичко това — намеси се Холи. — Да тръгваме. — Тя извади от чантата си визитна картичка на сестра си, бутна я в ръката на прокурора и си тръгна.
Кейт мълчаливо я последва. Елиът ги проследи с поглед.
— Госпожице Донован?
Кейт се обърна и студено го изгледа.
— Съжалявам — заяви той. — Не можех само по снимките да преценя, че сте имали дълбока и сериозна връзка. Съжалявам, че трябваше да ви причиня тази болка.
Кейт не загуби самообладание и решително изрече:
— Даже да знаехте, щяхте да ме подложите на всичко това? Защо смятате, че бихте постъпили по-различно от него?
В колата на път към къщи Кейт разказа на Хол цялата история и накрая сподели, че Ивън иска да срещне с Мичъл на благотворителното тържество на Детската болница.
— Нямам представа как ще издържа да го видя отново след всичко, което ми причини.
— Аз ще ти кажа как — увери я Холи — и ще те подготвя. Всъщност дори бих могла да дойда с теб за подкрепа, ако Ивън намери място за мен на вашата маса.
— Ще намерим…
— Преди всичко ти е необходима страхотна рокля, което означава да се разходим до „Банкрофт“.
— В интерес на истината Ивън е телефонирал в същия магазин и е помолил консултантка да ми помогне да избера подходящ тоалет.
— Ивън ще плати сметката, но аз ще съм твоята консултантка.
Трийсет и трета глава
Грей Елиът, Лили Риърдън и Джеф Сервантес стояха пред огледалното стъкло на стаята за разпити — тримата наблюдаваха как Макнийл и неговият верен сътрудник Джо Торело се подготвяха да разпитат Мичъл Уайът.
— Кои са тези до него? — попита Сервантес.
— Пиърсън и Ливинсън — отговори Грей.
— Това там са Пиърсън и Ливинсън? И то в една стая? — възкликна Лили без особено въодушевление. — Чудно как не са препратили Уайът към някой адвокат, който да го представлява в съда.
— И това ще стане.
Лили докладваше директно на Грей и се занимаваше с най-важните за него дела, Джеф беше неин сътрудник и щеше да й помага при съдебното дело на Мичъл Уайът.
— Получихме ли отговор относно заключенията от разследването? — попита тя.
— Още не — поклати глава прокурорът.
— Кой арестува Уайът? — попита Сервантес.
— Дойде по собствено желание. Снощи, когато беше на път насам, Ливинсън ми се обади, за да съобщи за това. Явно някой е подшушнал на Уайът за нашето разследване и той си е направил заключение, че представената от нас версия за самопризнанието е пълна измислица и че заподозреният е той.
— Въпреки това е кацнал в Чикаго?
— Сам виждаш…
— Явно за да покаже, че е невинен — предположи Лили.
— Или че има достатъчно ум, за да ни заблуди — отбеляза Джеф.
— Той е твърде умен — каза Грей. После извади от джоба си копие от статия, която сутринта беше превел от гръцки, след като я свали от Интернет. — Преди шест години един гръцки репортер успял да вземе интервю от Ставрос Константатос и да го разпита за тайната на неговия успех, за умението му да смазва всяка конкуренция.
Той им показа снимката над статията — гръцкият магнат беше заснет със стиснати юмруци, вдигнати победоносно над главата му. Отдолу в превод се четеше: „Аз водя моята борба с два силни юмрука. Десният е юмрукът на моите капитали и власт, с които отварям пространство пред себе си и не позволявам никой да застава на пътя ми. Левият не е юмрук на силата, а на съобразителността, находчивостта, дипломатичните манипулации спрямо моите съперници. В моята борба ползвам едновременно и единия, и другия.“
— Това какво общо има с Уайът? — върна вестника Лили.
— Неговият „ляв юмрук“ е Уайът — отвърна Грей. — Споменато е в статията.
Сервантес погледна през огледалното стъкло.
— Виж го само как е седнал.
Продълговатата маса вътре имаше откъм широката си страна два стола, обърнати към огледалното стъкло, и по един — в двата края. Уайът беше отместил стола встрани от масата и седеше с кръстосани крака непосредствено срещу стъклото, но с гръб към Пиърсън. На масата, точно под лакътя му, имаше бележник с химикалка и пълна чаша кафе, поръчана от Макнийл.
— Седи с гръб към единия адвокат, другия не поглежда.
— Може би се чувства сигурен и без тях — беше изводът на Грей. — Нищо чудно да е намислил да се справи сам.
— Личи, че адвокатите са го предупредили да не пие нищо тук, за да не вземем ДНК проба — каза Сервантес. — Освен това е наясно, че стъклото тук е огледално и че от другата страна някой сигурно го наблюдава.