Мизъри
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #22
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мизъри». Краткое содержание книги:
Сега — за да оцелее!…
След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга — за любимата й героиня.
Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса — ама наистина много…
— Недей. Остави на мен.
Езекия колебливо отпусна „гоша“-та и тя увисна на кожената каишка като забавено махало.
В този момент нов удар разтърси главата му и разби устните му — Джофри усети, че устата му се напълни с кръв. Той сграбчи избелялата и разкъсана риза на Ян и излинялата тъкан се разкъса: само миг и полуделият Ян щеше да бъде свободен. Джофри с учудване разбра, че това бе същата риза, която Ян бе носил на празненството, уреждано от барона и баронесата преди три дни… Никой не бе имал възможност да се преоблече. Бяха изминали само три дни, но ризата изглеждаше така, сякаш е била носена три години. Самият Джофри чувстваше, че са изминали поне триста от нощта на празненството. „Само преди три нощи“ — объркано си помисли той, след което Ян обсипа с удари лицето му.
— По дяволите, пусни ме! — извика Ян и замахна с окървавения си юмрук към приятеля си, за когото би се хвърлил в огъня, ако беше на себе си.
— Нима искаш, да покажеш колко я обичаш, като я убиеш? — тихо прошепна Джофри. — В такъв случай не се колебай, стари приятелю, удари ме с все сила.
Ян се поколеба и отпусна юмрук. Проблясък на разум се появи в ужасените му, лудешки очи.
— Трябва да отида при нея — промърмори той, като че беше в транс. — Искрено съжалявам че те ударих, драго старче, сигурен съм, че ме разбираш… но трябва… Нали я видя…
Ян отново погледна към храстите, сякаш да се увери колко страшна бе гледката, разкрила се пред очите им. За миг изглеждаше, че ще се втурне към полянката, където Мизъри беше привързана с вдигнати ръце към някакъв стълб. Всъщност не беше стълб, а евкалипт — единственото дърво на полянката. Мизъри беше прикрепена към най-долния клон на дървото с някакъв блестящ предмет, който бурките явно бяха харесали, преди да хвърлят барон Хайдциг в устата на идола, където го очакваше мъчителна смърт: върху китките й проблясваха стоманените белезници на барона.
Този път Езекия успя да възпре Ян, но храстите изшумоляха отново и Джофри погледна към полянката. За миг дъхът му спря — чувстваше се като човек, който трябва да се изкачи по някакъв хълм, натоварен с готови да избухнат експлозиви. „Едно ужилване — помисли си той — само едно ужилване и с нея е свършено.“