Мизъри

„Ще се оплача в дирекцията и ще поискам нова машина — помисли си той. — Зная, че Ани има пари. Може би ги е скътала в буркани от компот и ги е заровила под обора или ги е натъпкала в цепнатините на стените в планинското си убежище… но съм сигурен, че е доста състоятелна. Боже мой, как можа да изпадне втората най-често срещана буква в английския език…“

Разбира се, че няма да помоли Ани за нова машина. Едно време имаше човек, който поне би си направил устата, човек, който изпитваше много по-голяма болка, човек, който нямаше никаква опора нито дори тази тъпа книга. Ранен или не, онзи човек бе имал смелостта да се опълчи срещу Ани Уилкс.

Но онзи човек имаше две предимства пред сегашния Пол Шелдън: притежаваше два крака и два палеца на ръцете.

Пол се замисли за миг, препрочете последния ред като мислено попълваше липсващите букви, сетне продължи да пише.

По-добре да не я моли за нищо.

По-добре да не я предизвиква.

Навън жужаха пчели.

Беше първият ден на лятото.